Мистерията

Глава 7 - Все едно бях у дома...

   - Защо не ни каза това още при първото обаждане? - каза Касандра, прегръщайки ме. Да, точно така, бях им разказала всичко, от началото до края.

   - Защото не исках да пострадате? - отвърнах. - И не трябваше и да ви казвам. Не искам да ви се случи нещо. - казах, поглеждайки ги. Очите ми се насълзиха отново и щом Джаксън видя това, веднага ме прегърна.

   - Хей, хей, не искам да плачеш, чуваш ли? Тези красиви очи са създадени само за сълзи от радост. Няма да плачеш. - каза, притискайки ме силно към себе си. Видях объркания и в същото време радостен поглед на Кас. Чудно ми е как нищо не каза.

   - Те вече сигурно знаят, че съм ви казала. Знаят къде живея. Знаят вие къде живеете. Не искам да сте в опасност. - казах.

   - Е, тогава ще се преместим. - каза Касандра. Двамата с Джаксън я погледнахме въпросително. - Отиваме у Люк. - Люк?! Кой, по дяволите беше... о, русокоското, който не говори много.

   - Не можем да отидем у Люк. - каза Джаксън.

   - Защо? - погледна го Кас.

   - Не го познаваме.

   - А и не можем да намесваме и него в това. - включих се и аз.

   - Вие не го познавате. - каза Кас, усмихвайки се. - Но аз го. Той е семеен приятел.

   - Всички хора ли познаваш? - попитах аз.

   - Не, само Мел, Клеър, Брад и Люк. Просто го пазех в тайна. - изплези се. - Е, съгласни ли сте?

   С Джаксън се погледнахме. Имахме ли избор?

                                                              ~~~

   Намирахме се пред апартамента на Люк. Той беше в центъра на Ню Йорк. Той дори не знаеше, че сме тук. Касандра почука на вратата и отвътре се чу едно приглушено "Кой е?". Касандра извика името си и след минута вратата се отвори. Люк отвори широко вратата.

   - Кас... - започна, но след като ни видя тримата се изненада. - Какво правите тук? - попита.

   - Нуждаем се от помощта ти. - каза Касандра.

   - Но ние дори... - започна, но Касандра го прекъсна.

   - Те знаят за нас, няма защо да го крием. До тук с новия живот, където не се познаваме. Поне пред тях. - каза Кас, а Люк просто се усмихна.

   - Добре тогава, влизайте. - каза и ни даде място, за да влезем.

   Вътре беше доста просторно и уютно. Имаше голям хол, целият в прозорци, с изглед към центъра на града. Той ни настани на удобния диван и седна срещу нас. В погледа му се четеше любопитство.