Дървото на живота

Глава шеста

-Как така утре? - попитах аз. - Нямаше ли да е следващата седмица?
-Вече не. Утре. - отговори на мига Ваканда. Щракна с пръсти и водата отново си стана топла и приятна.
Излязох от басейна и се наметнах с кърпата.
-И с какво ще пътуваме? - попитах.
Ваканда гледаше разсеяно, как Том и Алекс излизат от басейна, питайки:
-Какво се случи?
-С автобус. - отговори Ваканда, като забелязах, че се опитва да отклони темата, която отвориха Том и Алекс.
-Какво с автобус? - попитаха те.
-Ще заминете.
-Къде?
-Е как къде? За града.
-Ваканда има в предвид, че заминаваме утре, не другата седмица. - казах аз.
-Защо? - попита Том. Алекс го изгледа объркано.
-Заради сънищата на Атина. - отвърна Ваканда. - Искам да си оправите багажа. И да си попълните списъците ако не сте.
Утре ви искам долу пред хотела със връхна дреха и стегнати багажи.
-Добре. - рече Алекс.
Задуха силен вятър - същият, както когато Ваканда се появи за първи път и изчезна.
-Не мислите ли, че трябва да кажем на другите? - попита Алекс.
-Да. Може би. - отговорих аз.
-Тогава да се разделим. - предложи Том. - За да уведомим другите по-бързо.
-Дадено. - казахме с Алекс и тримата се разделихме.
След половин час всички бяха уведомени и заети да събират багажа си от стаите. С Алекс бяхме взели и опаковали всичко и сега тя си лакираше ноктите на ръцете върху възглавницата, а аз си играех на телефона и пиех капучино от машината във фоайето. Вълнувах се, но бях изненадана като всички останали. Може би приемах ситуацията по-въодушевено от другите.
Алекс затвори лака за нокти и го прибра в бюти чантата си. Тя обичаше да гримира, но още никой освен мен не знаеше за това. Толкова пъти през изминалите дни и казвах да стане гримьорка, но тя все отказваше.
Тя си облече пижамата и легна да спи. Знаех, че лампата ще и пречи, затова си оставих телефона и легнах и аз. Не си допих кафето и знаех, че на сутринта студено няма да го пия. Но какво да правя.
Изхвърлих кафето от мислите си и заспах след като затворих очи.
Вървях през същата гора. Случи се същото като в предишните ми видения и отново изпитах истинската болка. Беше ми трудно.
Почувствах се неуверена. Дали пък Той няма да спечели битката? Ами кой ще спечели войната?
---------------------------------------------------------
Малко кратко, но бързах да кача главата.
А сега важното:
Тагвам @KristinaStaneva моя супер фенка, а и аз на нея.
Точно преди няколко минути, когато качвах главата нейната приятелка @Flower_Reader ме уведоми, че е загубила увереност. Моля ви, за добра ''кауза'' е. Намерете профила 'и и я последвайте, защото доколкото разбрах сега увереността на Кристина е паднала много надолу. Ако искате да 'и помогнете и да я мотивирате да напише първата си книга в Wattpad, моля ви да я последвате и в коментарите да напишете по една две думи за нея. Благодаря предварително!❤️💕