Минаха няколко часа, откакто еднорога беше заспал. Аз седях до него и го гледах оттогава. От моите съквартиранти нямаше и следа. Чувствах се щастлива - досега малкото животно щеше да умре в гората ако го бях оставила.
Седях така и го гледах, когато вратата се отвори. Аз побързах да седна на леглото, за да прикрия еднорога. В стаята влезе едно момиче и ме поглдна объркано. Аз се опитах да не я отразявам, и без това никой от лилавото бунгало не беше симпатичен и мил. Взех една книга от нощното ми шкафче и се направих че я чета. Момичето ме погледна и ми каза:
-Книгата ти е наобратно.
Аз затворих книгата и я върнах на шкафчето.
-Какво е това зад теб? - попита ме момичето и се опита да хвърли поглед над леглото ми.
-Нищо. - отговорих и аз и се преместих.
-Не не е вярно. - упорстваше ми момичето и дойде при мен. Мръдна ме настрани и погледна завивките ми. Аз я придърпах назад, но точно тогава еднорога се събуди и започна да издава звуци. Тя ме блъсна настрани и отметна одеалото. Погледна и мен.
-Къде го намери? - попита ме тя очудено.
-В гората зад всички бунгала. - отговорих и аз.
Тя ме погледна с малко страх в очите.
-Кога отиде там? - зададе поредния си въпрос момичето.
-Има ли значение, дори не те познавам, защо да ти се доверявам?
-Името ми е Елизабет.
-Атина. Приятно ми е.
Двете си стиснахме ръцете. Това укроти дивото момиче, задаващо въпроси.
-Еее - започна кротко Елизабет. - Защо си го взела?
-Спасих го в гората. Беше ранено и си помислих, че ще умре ако не му помогна.
-Добре си постъпила. Сега се възтановява, нали?
-Да. От няколко часа спеше, но...
-...Го събудих.
-Да.
Двете замълчахме. Еднорога ни гледаше с любопитство.
-Между другото утре е откриването на учебната година. - започна Елизабет.
-Ави ми беше казала, че ще раздават списъци с учебни часове.
-Коя е Ави? - попита Елизабет.
-Ави е една моя приятелка.
-Тя ти е говорила за избираемите часове, нали?
-Не знам.
-Явно да. Това са часове, които изучаваш по твой изборз но има някои, които са задължителни. Такива са часовете по магия, по отвари...
-Да, разбрах. - отвърнах аз. - каза също и, че ще има церемония за даването на пръчката.
-О, да. Ще има. В тази церемония определят идеалната пръчка за теб и ти я връчват. Но трябва да внимаваш с нея, защото пръчките могат да извършват както добро, така и зло.
Замълчах замислено. Не разбрах напълно смисъла на изречените от нея думи.
-О, виж колко късно е станало. - започнах аз.
-Да, време е за откриването на учебната година. - довърши мисълта ми Елизабет, след това излезе от бунгалото.
Останах сама с малкия еднорог, който изглеждаше по-щастлив отвсякога. Погледнах го усмихнато.
Зачудих се как ще успея да го прикрия от останалите в бунгалото. Докато аз съм на вечеря, все някой щеше да дойде и да го види. Може би трябваше да потърся помощ. И за щастие знаех човека.
След няколко минути бях с Алекс и заедно гледахме еднорога.
-То е ранено, не може да ходи. - каза ми Алекс.
-Знам, но не искам да го оставям само в бунгалото. Все някой ще го види, докато ме няма. Няма ли начин да го излекуваме и да дойде с мен?
-Има. - каза Алекс. - Пример за такъв начин е сълзата на феникса. Тя е лековита. Но феникс не се намира лесно, Атина.
-Разбирам. - казах разочаровано.
-Просто трябва да го оставиш. Няма друг начин.
Въздъхнах и станах от леглото. Еднорога беше заспал. Завих го със завивките ми.
-Какво мислиш, мъжко ли е, или женско, Алекс? - попитах я.
-Не се ли вижда?! - отвърна ми тя изненадано.
Не отговорих на този въпрос.
-Мъжките имат светло - сива грива. Женските са с много бледо розова.
Сега разбрах, че имам малка приятелка еднорог, която беше много привързана към мен.
Седнах до нея отново, замислих се как да я кръстя.
-После трябва да и измислим име. - каза Алекс, сякаш прочела мислите ми.
-Луна - казах автоматично, без да се замислям. - Нека бъде Луна.
Двете погледнахме животинчето.
-Трябва да тръгваме... - каза Алекс.
Изправих се, погледнах Луна за последно и излязох от бунгалото.
Двете с Алекс отидохме до училището. Минахме през голямата порта и влязохме в огромна зала, пълна с маси, всяка за сигурно по двадесет човека, а в дъното на залата имаше подиум, на който беше масата за учителите. Директорката беше по средата, а отстрани седяха останалите. В единия ъгъл видях Ваканда, която беше много сериозна. На рамото и пееше своята песен най-величествената птица, която някога бях виждала. Това беше феникс, като този, за който Алекс ми говореше по-рано. Ваканда ме забеляза, и се постара да се усмихне, след това ми намигна. Погледнах я. Тя ми посочи вратата леко с глава. Обърнах се и видях Луна да подскача наоколко. Тя ме видя и се затича към мен, при което всички в залата се обърнаха към нас. Погледнах Вакнда и тя ми намигна още един път. Алекс все още не разбираше какво става. От раната на Луна нямаше и следа, тя подскачаше, сякаш не е изпитвала никога болка. Погледнах феникса. Той ми отвърна с мъдро кимане. Завървях към една маса, на която виждах Ави, Анабел, Том, Оливър, Уилям, Хермес и Пърси. С Алекс седнахме.
Пърси гледаше Луна.
-Защо не ни каза, че си имаш домашен любимец? - попита Оливър шеговито.
Погледнах Луна. Тя беше много щастлива, но успя да задържи вълнението си и да седне кротко до стола ми.
-Не знаех, че ще се привърже към мен. - отвърнах. - Взех я само защото имаше нужда от мен.
Ави се усмихваше от отсрещния стол. Том, както винаги, седеше като наблюдател, и не казваше нищо.
-И как я спаси? - попита Пърси, отворил вече книга.
-Беш се заклещила в един храст. Беше ранена, аз я превързах и я отнесох в бунгалото ми.
-Не е ли мистерия, как успя да се излекува толкова бързо, като преди около десет минути с Атина я оставихме ранена. - попита Алекс.
Погледнах Ваканда, тя ми отвърна със сериозно поклащане на глава.
-Не знам. - казах съвсем спокойно аз.
Всички замълчахме. Покрай нашата маса мина едно русоляво момче, след което вървяха други две. То се спря и се обърна към мен. Успях да видя един противен поглед.
-Изчезвай от тук! - извика ядосано Уилям.
Момчето не пророни нито дума. Усмихваше се подигравателно и продължаваше да ме гледа, сякаш няма никой друг наоколо.
-Махни се от нея! - изправи се Уилям.
Момчето го изгледа със зелените си очи. После върна погледа си към мен.
-КАЗАХ ТИ ДА СЕ МАХНЕШ ОТ НЕЯ, ЕДУАРД! - изкрещя Уилям, при което всички в залата замълчаха.
STAI LEGGENDO
Дървото на живота
FantasyВълшебно дърво в мистериозен град. И се забърквам в това приключение за неговото опазване, защото има човек, който иска да съсипе нашия дом. Всичко това е един ужасяващ кошмар, и голямо приключение, но пазителите на Дървото на живота са готови за би...