Дървото на живота

Глава пета

Извърнах глава. Погледнах момичетата и непознатият озадачено.
-Следвай ни. - рече Анабел и се обърна. Ави ме хвана за ръката и ме поведе. По лицето и бе изписан ужас и притеснение. Алекс ни последва последна, а непознатият водеше.
Тръгнахме нагоре по стълбите и се качихме на последния етаж. Там завихме наляво. Тогава непознатият се спря пред една стена. На нея нямаше врата, обаче веднага се появи като с магия една. Пътникът влезе в стаята и запали огън. Сега в помещението беше по-светло и уютно.
-Седни. - проговори пътникът със студен и прегракнал глас и посочи едно канапе до камината.
-Не, благодаря. - отвърнах.
-Седни! - заповяда пътникът и аз веднага седнах.
-Така. - рече непознатият. - Чай? Кафе? Или друго?
-Чай.
-Ей сега.
Пътникът свали качулката си и от нея се разхвърча коса. Явно той е бил тя. Жената беше на не повече или по-малко от четиридесет години, тук там имаше побелели кичури коса и изглеждаше много строга и без пощадна. Тя извади магическа пръчка от наметалото си и измагьоса чаша с чай. Взех я и отпих, после погледнах към пръчката. Не се очудих много. Това беше нещо, което бих предположила че ще виждам много често.
-Аз съм Долорес Ваканда. - пророни жената. Сега гласът и беше студен и твърд. - Ти си Атина Джин Скайлър, нали?
-Да. Но не Ви разбирам. Какво искате от мен.
-Приятелките ти ми казаха някои много подозрителни неща, и ако са вярни би било добре да се намеся, за да не нараснат до катастрофални. Казах ли ти каква съм?
-Не.
-Това е Долорес Ваканда, още известна и като човек, който може да прилага заклинание с което да влезе в ума на човека, да види проблемите му и да му помогне. -отговори Алекс. - Ти каза нещо като че сънуваш кошмари.
-Означава, че искате да я пусна да гледа в съзнанието ми, тайната ми градина, наистина личното ми пространство?! Така ли?
-Тя не иска да гледа тайните ти, а проблемите ти. - рече някой. Обърнах се и видях Пърси.
-А ти какво правиш тук?
-Аз ли? Отбих се да помогна. Проблеми?
-Не.
-Тишина. - рече спокойно Ваканда.
Пърси седна на земята и отвори една книга със заглавие "Съновник. Значение на сънищата". Явно някой го беше повикал и накарал да се подготви предварително.
-И така - продължи Ваканда. - Аз съм и учител по чародейство и ясновидство. Не е изключено да ти преподавам. Та тук съм заради сънищата ти и да те питам какво сънуваш. Искам да ми се довериш и да ми кажеш.
Настъпи кратко мълчание, нарушавано само от прелистването на страниците от книгата на Пърси.
-Аз... Добре.
-Сега трябва да ми разкажеш съня. Може и да съм гадателка, но не чета по мислите.
-Добре. Ам... Какво искаш да знаеш?
-Всичко.
Замълчах. Отворих съзнанието си и се замислих. Не помнех подробности, но сънят се беше отбелязал в съзнанието ми като знака за пазител на ръката ми. Започнах да разказвам възможно най-подробно.
-Така. Бях обградена от дървета и вървях по пътака, която се стесняваше. Бях уплашена, защото на километри нямаше жива душа, чувствах го, сякаш ми се е случило наистина. Изведнъж се стъмни, задуха силен вятър и някой изпища, точно както в нощта когато братовчедка ми издъхна и аз разбрах за пазителите. Уплаших се до смърт от внезапните явления. Започнаха да се чуват стъпки, някой идваше към мен, а аз си помислих, че ще ме убият, но  това не се случи. Пред мен застана забулена фигура, приличаше на, не знам, изглеждаше като митичното чудовище диментор*. Опъна ръка под наметалото си и доближи пръст до знака на пазител. Разпищях се. Болеше ме, сякаш наистина.
-В нощта, когато сънува това и аз се събудих от болка в ръката. - каза Алекс. - Знакът ми пареше като нагрят.
-И мен ме пареше силно. - рече Анабел.
-Мен също. - добави Ави.
-И мен. - Пърси наклони вежда. - Може ли това да означава нещо?
-Подозрително. - обобщи Ваканда. - Продължи.
-Накрая ме пусна. Паднах на земята. След малко отворих очи и видах само Алекс. Отведнъж сякаш всичката болка ме напусна и остана само желанието да я нараня. Но около нея имаше защита, която тя разкъса някак. Развълнувана от ползата и се нахвърлих. Не знам дали я убих или я нараних сериозно.
Следващият път сънувах същото, обаче с леко продължение. Той ме галеше по главата и ми каза да убия и другите. И аз се запътих към пазителите, които бяха много далеч от мен... А в действителност всички стояха живи и здрави над мен и ме гледаха уплашено.
-Хм... - замисли се Ваканда. Не изглеждаше изплашено, но имаше нещо в съня, което не разбираше. -Помниш ли какво беше тялото ти след като "уби" Алексис?
-Ами... Не, но се почувствах като куче или нещо от сорта.
Сега видях притеснението в очите на Ваканда. 
-Пърси, чети. За вълкът като прокоба.
Момчето прелисти на точната страница толкова бързо, че се поряза на страницата, но не издаде и звук. Подаде книгата на Ваканда и попи кръвта от раната си с магическата пръчка.
-Така. - рече Долорес. - Кой чете?
-Аз. - веднага вдигна ръка Пърси и във въздуха хвръкна капчица кръв.
Ваканда му върна книгата и той зачете на глас:
-"Има стотици хиляди пророчества и предсказания свързани със съдбата на вълшебника, за който е предназначено предсказаното. Те може да са лоши и добри. Прокобата - най- лошото, което може да се случи е в пророческия си сън да има прокоба, я тя била някакъв знак или някакво животно, същество, явление.     Вълкът - не само най-страшната прокоба и символ на смъртта, а и знак, че най-ужасяващото се завръща и търси нещо или някой, в който се крие невиждана душевна и материална сила. Този предмет (или човек) може да бъде разпознат от самия Черен магьосник или както Вие го знаете. Последния път, когато Той и вълкът му надушили силата било през 1874 г. Направили план, и ако щете вярвайте провървял. Той убил притежателя на магията и се провъзгласил за новия 'и собственик. И около двеста години след това съдбата се обадила и малко момиченце, родено от Дървото на живота успяло сам-самичко да го победи. Дали Той е мъртъв не знаем, но..."
-Дотук. - прекъсна го Ваканда. - Благодаря.
Пърси сложи разделител на страницата и затвори книгата.
-Значи, съм сънувала прокобата на... - думите ми сякаш не пожелаха да излязат.
-... на смъртта. - довърши Ваканда. - Стигам до заключението, че положението е по-сериозно, затова следващия път като се върна ще ви обясня решението си относно съня ти, госпожице Скайлър. Междувременно вие си прекарайте добре през следващите дни в хотела. И искам час по-скоро да решите на какви спортове ще ходите. И не ме мислете, не мислете за случилото се тази вечер. Засега довиждане.
Ваканда стана, извади пръчката си. Изведнъж задуха вятър и ръкавите 'и се вдигнаха. Върху рамото 'и лъщеше като чисто нова татуйровка на череп с кръст на челото. От него избиваха капчици кръв. Ваканда махна с пръчката си и се телепортира. Вятърът утихна.
-Странно. - обади се първа Анабел.
-Нали! - отвърна Пърси.
-Не, тук има нещо гнило. - обадих се аз. - Ваканда е странна, не обстановката.
-За какво говориш? - попита ме Алекс.
-Не видяхте ли черепът на ръката 'и? Беше огромен и от него течеше кръв.
-Не сме видели. - отвърна Пърси.
-Не, не може. Беше огромен. Простираше се върху цялото 'и рамо. Не, наистина ли?
-Е, може да не сме видели, но няма причина да не вярваме. - каза Ави на другите. - Нали?
-Тя е права. - каза Пърси. - Но я чухте. Каза да попълним списъка със спортове час по-скоро и да не мислим за това. Хайде да се прибираме, за да не привлечем подозрения.
-Така е, Пърс. -каза Алекс. - да се прибираме.
Излязохме от стаята и слязохме. С Алекс се прибрахме в нашата стая. Аз взех списъка и оградих първо Хокей на лед, и се замислих, после отбелязах и спортна гимнастика, каране на сърф и скейтборд и плуване. Според мен това беше повече от достатъчно. Подписах се и оставих списъка на нощното ми шкафче. Обърнах се към Алекс.
-Кой спортове отбеляза?  - попита ме тя.
-Плуване, спортна гимнастика, хокей на лед и каране на сърф и скейтборд. Ти?
-Футбол, каране на колело, художествена гимнастика, плуване, хокей на лед и тенис.
-Супер.
-Чакай само да дойдат и списъците с учебни предмети. Там ще имаш още по-богат избор.
-Добре.
-Теб не те ли беше страх от водата?
-Реших просто да се пробвам. Ще е готино като се върна при нормалното ми училище да отида, да кажа, че съм в следващия турнир и да завърша със златен медал.
-Златен ли? При вълшебниците за първо място дават медал от естествен син диамант, за второ място истинско злато, за трето истинско сребро и за четвърто бронз, тъй като там се състезават не пет участника, а седем.
-Ще е готино. Но първо може би трябва да се упражнявам.
Отворих куфара и извадих сух бански и кърпа.
-Идвам с теб. - веднага съобщи Алекс и също си извади бански и кърпа.
-Добре тогава.
Преоблякохме се и слязохме в басейна. Както първия път от топлата вода се вдигаха мехурчета. В басейна имаше само един човек - Том. Той седеше на по-възвишената част, на която се седеше. Беше със затворени очи и сякаш спеше. По лицето му бе изписано задоволство. Усмихваше се. Реших да не го прекъсвам, затова оставих кърпата си на закачалката. Алекс направи същото, явно и тя искаше да е тиха.
Спрях пред стълбата. Алекс ме подкани нямо, а аз стъпих на първото стъпало. Леки вълнички се вдигнаха след потапянето на втория ми крак. Сляхох по-дълбоко. Вече се замислих дали да не се откажа, но стъпих по-дълбоко. В откъм лявата ми страна се чу тих плисък - Алекс си беше скочила. Том се събуди и с недоволство осъзна, че влизаме в басейна.
-Аа, вие ли? - попита той и заплува към средата на басейна. - Не ви очаквах. Пак ли ще се давиш тук?
Погледнах го с нарастваща ненавист и влязох в басейна. За моя изненада успешно без да потъвам заплувах към възвишението за сядане. Седнах там и осъзнах защо Том се заяде везнага - бяхме прекъснали неповторимото чувство да се насладиш на балончета, които бяха направо невероятни. Не исках да изглеждам така сякаш се отказвам, затова пробвах отново да поплувам. И този път се справих. Погледнах Том. Изглеждаше така, сякаш ще се пръсне от яд. Алекс го побутна и му се усмихна. Той се отправи към мястото, което току що бе напуснал. Отново затвори очи.
През следващите един, два часа с Алекс не му пазихме тишина, но той нито правеше гримаси, нито се помръдваше. Изведнъж задуха леден вятър. Алекс беше до Том и го дръпна под водата, и осъзнах, че те също са усетили студа. Водата замръзна. Вледени се. От моето тяло над водата бяха останали само главата и раменете. Вятърът спря. От прозорчето влетя сянка, движеща се като прилеп. Спря пред мен и заговори с ясен и студен глас:
-Това ли е което си мисля, Нот?
-Да, тя е. - отвърна жена, която сякаш излезе от сянката.
-Скайлър ли е, господарю? - попита трети глас.
-Не знам. - отвърна първия мъж.
Нима беше Той? Не знаех.
-Коя си ти? - от сянката излезе вълкоподобен човек.
Вече не можех да го сбъркам - знаех,че е Той.
-А кой пита? - придадох си възможно най-важния и уверен глас.
-Не ме разигравай, детенце! - викна  Той. -Питах как ти е името.
-А твоето? Защо да се представям на някакъв си косматко, нахлуващ през прозореца, хванал ме тук, да ми се прави на важен.
Някъде под леда усетих силната болка в знака. Притиснах език и си наложих да търпя.
-Аха - Черният магьосник имаше вид, сякаш говореше на някакъв боклук. - Името ми искаш да знаеш.
-Да. -придадох си важност.
-И защо?
-Как мислиш, ми да те намеря във фейсбук. Просто ти искам името, кажи ми го най-после.
-Не се дръж така! Името ми е и ще си остане загадка, и няма да го дам, на някакво си дете.
Жената на име Нот му подшушна нещо.
Той извади магическа пръчка.
-Кажи ми твоето име или ще ти причиня непоносима болка.
-Атина Скайлър. Доволен? Или чаша кафе ще ти помогне.
Той ме погледна изплашено и изчезна. Водата още си беше лед.
Пред мен се появи Ваканда.
-Решихме го. -оповести тя.
-Какво?
-Заминавате за града.
-Кога?
Тя се поколеба и каза:
-Утре...
---------------------------------------------------------
*диментор - нещо или някой, който те кара да полудееш