Sick of love.

Shit.

 ГТШ

Аз.Съм.Голям.Идиот. Това, което става напоследък ме кара да се замисля. Да се замисля дали трябва да продължа да се правя, че мразя Анабел. Сигурно всичко, което направих досега го потвърждава. Но Анабел ми липса толкова много! Направо ще се самоубия! Толкова съжалявам за нещата, които и казах. Но знам, че тя няма да ми прости. Никога. Но сигурно се чудите: Защо се правиш, че мразиш Ана? Е, сега ще ви обясня. Когато бях вкъщи и се оправях за онова парти, на което и Ана дойде някой ми писа. Беше непознат номер. Зачудих се кой ли е. Отворих съобщението и едва не паднах. Имаше снимка на Ана... гола. Това ме накара да се ядосам максимално и да искам да тръгна след този кучи син, но той ми писа. Сякаш ми четеше мислите.

?:Не си и помисляй да ме търсиш. Никой не може да ме намери. Никой. Златната ти Ана ще си остане целичка ако играеш по правилата ми. И аз не се шегувам. 

Шон: Каво по дяволите?! Какъв си ти бе?! Ненормалник! Не я докосвай! Чуваш ли?

?: Не не чувам. Ти ми пишеш все пак. И искаш ли доказателство, че не се шегувам?

? Изпрати снимка:

Опулих се срещу телефона. Беше пак снимка на Ана, но този път тя лежеше и спеше и сякаш някой се беше надвесил над нея. Това толкова ме уплаши, че се предадох. Лесно, но го направих.

Сега дано ви е ясно. Аз съм задник. Нямам какво да кажа в защита, освен, че искам да я защитя. Обичам Ана толкова много, но думите, които ми каза или по - точно извика в парка ме удариха право в емоциите. Тя наистина е наранена. А аз наистина съм ходещ проблем. Този преследвач ме побъркваше и дори да не си личи всяка секунда се чудя и мисля къде ли може да е и дали е близко до Ана. Просто прецаках всичко. Всичко.

ГТА

Стоях в кафенето и гледах напрегнато Чарли. Той ме помоли да отидем на кафе, за да се изясним. И аз лично имах да му задавам доста въпроси. Както винаги беше с перчем, кафевите му спокойни очи ме гледаха втренчено и белега на веждата му май е по - малък от последния път когато се видяхме. А това беше когато бях на 15. Ще ви обясня историята набързо. 

 Запознах се с Чарли в парка. В Ню Йорк. Той се разхождаше и аз също. Без да искам се бутнах в него и паднах. Той ми помогна да стана и се заговорихме. Решихме да се разходим заедно. След това започнахме да излизаме и така докато една вечер не отидох на един купон и там той ме целуна. На другия ден се срещнахме и решихме да станем гаджета. Постоянно бяхме заедно. Тогава започнах да се влюбвам в него. Не можех да се спра. Един ден когато мислех да му кажа той дойде до нас и ми каза, че трябвало да замине. Аз бях супер объркана и се чудех къде отива. Но той просто замина. Буквално. Запали колата и тръгна на някъде. Не отговаряше на обажданията ми и дори един път когато отново му се обадих ми отговори друг човек. Момиче ако мога да бъда точна. Тогава се отказах да му звъня. Отказах се да имам нещо общо с него.