Sick of love.

Това е невъзможно!

Най-извратения ми звук ме събуди. А именно алармата ми. А това означаваше, че е време за училище. Което пък означаваше, че пак ще трябва да се справя с дневния тормоз. Добре, че имах Кейти и Алиша. Обичах ги адски много! И също имах брат си. Ах, как го обичах. Той беше всичко за мен. Винаги си споделях единствено и само с него. Той ми беше упора. А, мама и татко? Майка ми е една долна кучка, която ни е изоставила щом сме били малки. А сега баща ни се грижи за нас. Него пък го обожавам! Абе обичам всички, които са ми близки. Не слагам никого, който да е на по-преден план.

Реших се, че вече трябва да се оправям и станах от тъй любимото ми легло. Отидох до банята и си измих лицето и зъбите. Оправих си стърчащата във всички страни коса доколкото можах. Направих си хлабав кок, сложих си малко гланц, спирала и очна линия. Не обичам да се гримирам много. Между другото съм на 16 години със светло кафява коса, кафеви очи, лунички по носа и тръпчинки. Името ми е Анабел.

Изминах тъй дългия път до гардероба ми и започнах да ровя за нещо подходящо за училище. И намерих! Облякох си черни кецове, сив клин, бяла тениска и червен суичър. Излязох от стаята си, отидох до кухнята, грабнах една филия и тръгнах за училище.

Когато стигнах до сградата на мъченията си поех дълбоко въздух и влязох. Заварих обичайната гледка. Натискащи се тук там момичета и момчета, приятели, които си разговарят и момичета, които доста ръзвълнувано си шепнеха нещо. Едни от тези момичета бяха Кейти и Алиша. Те ме видяха и се затичаха към мен. Едва не ме събориха.

- Аниииии!!- запища Алиша.

- Да?

- Ще имаме нов ученик!!

- И кой е той ако мога да попитам?

- Шон Мендес!!!

- Пфффф, я не се бъзикайте!- развиках им се ядосано и тръгнах към стаята на 10а. Как може да ми казват такива глупости! Шон Мендес... Тук!? Това е невъзможно!

Извинете ако има грешки или не ви харесва. Просто сега пиша за първи път и тази глава не е чак толкова дълга. Но за следващия път ще се опитам да има повече детайли.