ГТА
Всичко се случи много бързо. Шон се нахвърли на Сам, който първо не отвърна, но после ритна Шон в корема. Двамата се боричкаха, а аз се опитвах да мина през насъбралия се клас, за да ги спра, но всички нарочно не ми даваха път и викаха: ,,Давай Сам! Хайде де Шон! Забий го тоя юмрук! Право в челюстта! ". Аз стоях и гледах, докато накрая не ми писна и не забих петата си в пръстите на един идиот, който държеше ръката си пред мен. Той извика, хвана пръстите си и ме погледна гневно. Аз го подминах и отидох в сърцето на насъбралите се, а именно боя. Шон беше с разкървавена устна и сцепена вежда. Сам се държеше за корема, а под окото си имаше голяма, прясна синина. Веднага скочих между тях и Шон тъкмо замахваше да удари Сам, но спря точно пред лицето ми.
- Ана разкарай се от пътя ми.- каза ми той, гледайки Сам.
Знаех, че ако не беше ядосан нямаше да ми говори така. Не се отместих и Шон се принуди да ме погледне. Видях в очите му... ревност. Усмихнах се, не направо се ухилих.
- Какво се смееш?- попита той ядно.
Аз само поклатих глава, надигнах се леко на пръсти и го целунах. Знаех, че само така ще го спра. Той застина от изненада, но след това усетих как омеква и ме обгръща с ръце, докато ми отвръща. След малко се отделихме и всички се бяха смълчали. Аз не им обърнах никакво внимание. Гледах само Шон, чийто очи искряха. Той погали с пръст бузата ми и се усмихна. Всички около нас се размърмориха, че това не е мястото за нежности и се разотидоха с разочаровани въздишки.
- Хайде да отидем другаде.- предложи ми Шон.
Аз се засмях леко и щипнах носа му.
- На училище сме глупчо.
Той нацупи устни и се направи на разстроен.
- Не мога да пропусна училище, но може и да успея да ти се реванширам, когато се прибера...- казах му и с похотлива усмивка ръката ми се плъзна по корема му и надолу.
Той се напрегна и ме погледна предупредително. Аз се засмях и се отделих от него. Смигнах му и се насочих към мястото си. Можех да усетя погледа му на гърба си или по-точно на задника си. Усмихнах се още по-широко.
ГТС
След като оная целуна оня аз стоях и ги гледах, докато не се отвратих и усетих как закуската ми се връща нагоре. Стиснах зъби и реших да отида при лекарката. Тъкмо излизах от стаята, когато видях класната. Тя ме погледна старшно неудобрително. Страхотно започвам първия ден в даскало. Отвърнах на погледа й и невъзмутимо минах покрай нея, търсейки кабинета на лекарката. Намерих го след едно малко лутане и влязох. Там имаше жена седнала на стола си зад бюрото. Пишеше нещо и дори не забеляза, че влизам. Отидох и седнах на болничното легло, наблюдавайки реакцията на сестрата. Тя вдигна поглед от нещата, които пишеше и и се усмихна. Не отвърнах на усмивката й. Тя стана, заобиколи бюрото и дойде при мен.
YOU ARE READING
Sick of love.
RomanceТой ме погледна. Аз също. Той стана и започна да се приближава бавно към мен. Аз инстинктивно отстъпих. Продължаваше да се движи към мен. Скоро се опрях в стената. Той застана пред мен. Милиметри деляха лицата ни. - Знаеш ли защо бях при лекарката...