Sick of love.

LOL

 Стоях като вкаменена на стола в кафенето. Още асимилирах това, което бях чула преди малко. Какво по дяволите? Погледнах опулена Коул и Шон, които ме гледаха сериозно и започнах да се хиля. 

Ретроспекция

Стоях в очакване момчетата да ми кажат какво са си говорили преди малко. Отворих уста, за да ги попитам, но Шон ме изпревари като говореше с раздразнение.

- Господи Ана не слушаш ли? Говорихме си как се възбуждаш повече от мен отколкото от него. И за миг се уплаших, че сте правили секс. Но се оказа, че не сте. И се успокоих. То и ние не сме правили всъщност. Но съм 100% сигурен, че ако правим секс ще ти хареса повече отколкото на него.

Край на ретроспекцията

Те ме гледаха намръщено, докато аз се превива от смях. 

- Нима намираш нещо смешно в това?- попита ме Коул сериозно.

Смехът ми секна. Не очаквах това от него. Но естествено, че срещнеше ли Шон щеше да стане перверзен по-бързо от мен, когато бързам да си взема храна. Изгледах го сърдито и станах от стола си. Те също станаха. Ама какво ще ме придружат до вкъщи ли? Та аз си знам пътя. Офф, че ме дразнят. Посегнах да поставя предварително подготвените банкноти на масата, но Шон нежно избута ръката ми и сложи една 10 доларова банкнота. Ако си мислеше, че смятам жеста му за кавалерски жестоко се лъже. По-скоро все едно ми казваше, че съм бедна и да не се излагам, защото моите банкноти бяха 2 по 5. Изгледах го раздразнено и тръгнах да излизам от кафенето. Те естествено ме последваха. Излязох от кафенето и побързах да затръшна вратата след себе си малко по-силно от обикновеното. Обърнах се и видях през стъклото на вратата Шон и Коул да стоят наведени и да се държат за носовете. Аз се ухилих като 5 годишно лапе и наперено се обърнах и се запътих към дома ми.

НГТ

 Докато Анабел спокойно се връщаше към апартамента си преследвача и незабелязано я снима няколко пъти. После се скри в сенките на града и започна да разглежда всички снимки, които беше направил досега. Ахх, само за един ден щеше да срине жалкия и живот. Добре, че бяха приятелите му, за да му помогнат да подготви всичко. Той започна да се смее като психопат, какъвто всъщност беше. Определено щеше да и го върне. По-тъпкано от всякога. Заради всичко, което тя му беше сторила. За всичката болка, която му причини, за това, че го беше зарязала, когато бяха по-малки, затова, че се мислеше за много велика. Просто я мразеше от дъното на душата си.