Sick of love.

Зловещо откритие.

 Мъжът ме гледаше ухилено и аз се плашех и ядосвах все повече и повече. Собствената ми майка ще се жени и не ми е казала? Какво и става? Мрази ли ме? Изобщо пука ли и за мен? И този мъж? Прилича на току-що излязъл от лудницата. С тези странни жълти очи, които сякаш искряха някак зловещо и голямата му усмивка. Караше ме да потръпвам. Не смеех да мръдна. Не знаех какво да правя. Тогава през вратата влезе майка ми последвана от Дерек. Щом видя мен, как стоя свита на дивана и съпруга, и който се беше надвесил над мен, тя се затича към нас. Спря зад него и той се обърна. Целунаха се доста звучно пред мен и аз едва не повърнах. Ужас. Чуваше се едно гадно примлясване. След като свършиха, майка ми се обърна към мен с доста странно изражение. Сякаш хем се изненадва, че ме вижда, хем изобщо не иска да съм тук. Но нали съм инат и не се помръднах от мястото си. Майка ми прошушна нещо на оня педераст и той се обърна към мен отново ухилен и след това замина на някъде. Тя седна до мен и постояхме в неловка тишина. Накрая се изнервих и реших да я наруша.

- Защо не си ми казала, че ще се жениш?- реших да бъда директна- Или вече не те ебе за мнението или като цяло за дъщеря ти?

Тя дори не ме погледна, докато ми отговаряше.

- Просто знаех, че ще се ядосаш.

- И си си мислела да ми го кажеш в деня на сватбата или изобщо да не ми казваш?- гледах я с широко разширени ноздри и убийствен поглед.

- Ами... бях решила...- не смееше да ме погледне- да не ти казвам.- довърши тихо, но аз я чух кристално ясно.

Стиснах зъби и присвих очи. Така значи? Аз идвам за шибаната и подкрепа и какво получавам в замяна? Нож в гърба. Изкашлях се доста звучно и станах от мястото си. Тя чак тогава сякаш се сепна и реши най-накрая да ме погледне в очите. Мигом съжали. Но явно сме решили да се правим на смели и тя дойде до мен. Сложи ръката си на рамото ми, но аз веднага я отблъснах. Очите и се напълниха със сълзи, но не ми пукаше. Не може да се държи с мен като с боклук и после да очаква да я приема с отворени обятия. Не става така. Ще мине доста време, докато и простя или изобщо няма да и прощавам.

- Какво искаш?- попитах я с леден глас.

- Мила... съжалявам.

Аз се изсмях. Кратко и студено. Тя ме изгледа сякаш не може да ме познае. Ами да. Така става то. В един момент дъщеря ти се смее сладичко и миличко, а в другия гадната истина ти се поднася под формата на жестокия и студен смях.