Sick of love.

И 2018 дойде.

                                                        Прочетете цялата авторска бележка 

Събудих се в стаята си. Тя беше с бебешко розови и небесно сини стени. Таванът имаше рисунка на нещо като залез, защото аз обожавах залезите. Леглото ми беше меко и удобно. До главата си имах синьо нощно шкафче, на което стояха телефона ми, парите, ключовете за апартамента (който почти не ползвах) и една снимка на мен и Сара. Над главата си имах нощна лампа, закрепена на стената. Завивките ми ме топлеха и много лесно заспивах в тях. По пода ми имаше пухкав бял килим. До вратата на една закачалка стояха закачени якето ми, раницата и чантата. Точно пред лявата страна на леглото ми стоеше един огромен бял гардероб. Беше пълен с много дрехи, но поне подредени. Засега. Откъм дясната страна на леглото имах един голям прозорец, през който обичах да се подавам и да гледам пейзажа и хората по улиците. Даже и тераса притежавах! Малко тесничка, но достатъчна за един стол, на който да седна и просто да гледам напред, докато лекия ветрец милва тялото ми и ме кара да се разсъня. Банята ми беше с бели плочки, голяма вана и отделна душ кабина. Мивка и тоалетна. Харесваше ми да кисна във ваната по един или два часа. Много е успокояващо. Като цяло животът ми тук, при Сара е невероятен. Радвах се на голяма и хубава стая. Най-добра приятелка и родители, които чувствах като свои. 

 Станах от леглото си и тромаво се затътрих към банята. Огледах се в огледалото и изсумтях. Косата ми приличаше на гнездо, лицето на подметка на обувка, а дрехите ми... дори не бях сигурна дали блузата ми не беше на обратно. Преди сигурно щях да изпищя или откача, но сега не ме интересуваше много, много как изглеждам. Надвесих се над мивката, измих си лицето, зъбите  и сресах косата си. Вързах си един хлабав кок и се погледнах в огледалото. Усмихнах се. Не бях зле. Върнах се в стаята си и се засуетих пред гардероба. Накрая избрах червена тениска, сиво долнище на анцунг и един черен суитчър. Чорапите, за които Сара постоянно ми се подиграваше бяха на Май Литъл Пони. Не ми се тършуваше, а и тези ми топлеха. Сложих се очилата за четене, грабнах книгата си ,,Хари Потър и Огнения бокал" (просто много обичам Хари Потър) и излязох от стаята си. Заслизах по стълбите и както бях предположила, Сара вече беше станала. Щом ме видя, тя извъртя очи с досада, но после ми се ухили. Пльоснах се до нейното кресло, на което стоеше пред камината и се зачетох. Точно, когато щях да разбера как Хари ще премине през второто изпитание, Сара изтръгна книгата от ръцете ми и я затвори. Аз й изръмжах и я погледнах раздразнено. Винаги правеше така, а аз мразех да ми взимат книгата от ръцете, докато четях. Нима не разбираха, че не е жизнено важно да не прекъсваш четец, особено когато е стигнал до най-интересното? Явно не. Брат ми се появи от някъде и щом ни видя или по-точно Сара се усмихна широко. Нещо ставаше между тези двамата и аз го усещах. Присвих очи към тях, докато се гледаха влюбено от разстояние. Те ме забелязаха и прекъснаха очния контакт. Аз изцъках с език, но не казах нищо. Вътрешно обаче ликувах, че имам за какво да дразня Сара.