Sick of love.

Свобода?

 Тооолкова съжалявам. Просто вече не знам какво да ви кажа, освен че хиляди пъти съжалявам. Дано след като почна новата си книга да не съм толкова нередовна.

ГТШ

Беше около 5 или 6 през нощта, когато навлязохме в Отава. Спирахме доста, за да заредим, за да си купим ядене, за да отидем до тоалетна и най-накрая аз се изнервих и заради това мое избухване в момента мехура ми ще се пръсне. 

 Улиците бяха тъмни, осветявани от лампите над главите ни. Всъщност карахме без конкретна посока, защото трябваше отново да погледнем от къде идваше GPS сигнала на телефона на Ана. Боже Ана. Само като си помисля какво ли може да й се е случило и ми става едно такова... не мога да го обясня, но започвам да се побърквам от притеснение, от гняв към онова копеле и от болка, заради дългата й липса. Вече не помня усещането от устните й върху моите. От топлото й тяло, сгушено в моето. От начина, по който вплитах пръсти в меката й коса и си играех с нея. И ме болеше от тези факти. Много ме болеше.

ГТА

Не знаех колко е часът. Всъщност не знаех и кой ден сме. Сам ми взе телефона и не знам какво е станало с него. Но по-важното е какво става сега. Намирах се в спалнята на Сам. Той държа на думата си и по време на... ъмммм... сесията ни, нямаше да има никой в стаята и аз имах правото да правя каквото си поискам с него, стига да не го нараня. Ооо, няма начин да нараня този отвратителен дявол, който мразя с цялата си душа.

Бях облечена с халат, а под него тялото ми бе покрито от доста оскъден плат. Червено дантелено бельо и жартиери. Когато се погледнах в огледалото в банята се отвратих, но нямаше смисъл да се ядосвам тъй като се надявах плана ми да проработи. Сам ми разреши да взема някои играчки със себе си. Аз избирах. Оказа се, че той бил колекционер. Взех камшик, белезници, превръзка за очи и топче, с което се запушваше устата на... ъммм... този, който биваше доминиран. Наредих нещицата на нощното шкафче до леглото с кралски размери, черни сатенени чаршафи и балдахин. Трябваше да чакам около час, докато Сам се появеше. Скита из стаята, която нямаше други мебели освен леглото и шкафчетата, влизах в банята с мраморни плочки, гигантска вана и душ кабина, която побираше 5 човека. Накрая се отказах и просто седнах на леглото.

Сам влезе в стаята, заключвайки след себе си. Аз го погледнах подозрително, а той ме увери, че е за да не ни прекъсват.