Sick of love.

Твърде прекрасно, е за да е истина!

 Стоях вкъщи. Още не можех да проумея, че Ана е в Канада, а аз съм тук. Поговорих си с Джак като не забравих да му се развикам, но той ми каза, че искал да ме изненада. Ха! Голяма изненада, наистина! Та вече не знаех какво да правя. Исках да се върна в Канада. Обаче скоро нямаше да има полети за там. Чак след около 3 дни. Нямаше да чакам толкова! Но се налагаше. Какво щях да правя през цялото това време? Реших да се поразходя из Ню Йорк. Станах от стола и се запътих към вратата.

 Щом стъпих на улиците на града усетих всичкия трафик и бързащи хора. Еххх, защо е толкова претъпкано тук? Не е като да не съм свикнал де, ама някой път е дразнещо. Започнах да се разхождам и скоро краката ми ме отведоха към Little owl. Спомних, си че Анабел обичаше да идва тук. Натъжих щом си спомних, че не е тук с мен. Влязох и седнах до прозореца. Поръчах си топъл шоколад и кифлички. Не си падам много по кафето. Съжалявам. Извадих тефтера си, в който пишех щом нещо ми дойдеше на ум и изпаднах в размисъл. Скоро започнах да пиша. Усмихнах се. Тази песен щеше да е за Анабел. Да!

ГТА

 По цели дни се разхождахме в Торонто! Не можехме да разгледаме града без да спрем някъде, за да повисим и да позяпаме или да си купим нещо. Вчера докато се разхождахме някой се обади на Джак. Веднага щом то вдигна някой се развика на телефона.  Зачудих се кой ли е и не след дълго разбрах. Беше Шон. Той какво искаше? Дали е тук и ни вижда как се разхождаме? Оказа, се че не. Беше в Ню Йорк. Попитах Джак защо Шон е там, но той отказваше да отговори. Най-накрая с малко помощ от момичетата откопчихме информацията. Отговорът ме шокира! Шон е отишъл в Ню Йорк, защото е искал да ме види! Само заради мен! Това е толкова сладко! Господи щях да припадна щом чух това. Стоях и си мислех ли мислех. И накрая просто се примирих, че явно той намира нещо в мен, което аз не!

 И този в този ден беше време за разходка. Приготвихме се и излязохме. Тръгнахме да се разхождаме по познатите ни вече улици и да се здрависваме с вече познатите ни хора. Тук в Торонто хората бяха много дружелюбни. Един път когато се загубихме едни хора ни приютиха в дома си и ни дадоха храна. А каква храна беше! Направо уникална! Благодарихме им и даже си разменихме номерата ако имаме нужда от помощ пак да им се обадим. Абе тук дните бяха много хубави! Така и разхождахме се ние когато видях един магазин. Без предупреждение се насочих към него и влязох. Заразглеждах и направо се влюбих! Толкова много дрехи, обувки и аксесоари! Стоях около час, когато и останалите момичета се присъединиха към мен. Е, цял ден висяхме там. Та ето в какво опростихме деня си. В шопинг! Обичах шопинга! След като се прибрахме аз бях като пребита и буквално хвърлих чантите с дрехите на земята. Облякох си пижамата и си легнах и заспах сладко, сладко.