Краят На Ада - Моята Алфа

2

- Нали не мислеше, че ще се измъкнеш, глупачке? - прошепна леденият му глас в ухото ми. Размърдах се и осъзнах, че съм здраво вързана и просната на някакво легло. Само и единствено по бельо. Не, не можеше да е истина. Бях се измъкнала...
Усетих нечии големи топли ръце да се плъзгат по краката ми, приближавайки се все по-нагоре, докато не стигнаха до вътрешността на бедрата ми.
- Не, не, моля ви! - изкрещях и се заборих с всички сили, но беше напълно безполезно. Непознатият само се засмя и свали бикините ми...
- Не! - извиках и се изправих толкова рязко, че главата ми се завъртя. Около мен беше тъмно като в рог и това допълнително ме ужаси. Свих се на ръба на леглото и прегърнах коленете си, след което затреперих неудържимо в очакване някой да влезе.
Изведнъж стаята се окъпа в светлина и примижах, докато свикна. Чух приближаващи се стъпки и различих очертанията на лицето на... Лейт.
- Катрина, добре ли си? - попита той и се пресегна към мен.
- Не... не ме пипай. Моля те. - прошепнах и се свих още повече. - Аз... стой далеч.
- Господи, какво са ти причинили?
- Не мога... толкова... много...
- Никой няма да те нарани тук. Вече си в пълна безопасност.
Погледнах го в очите и просто... не издържах. От гърдите ми се изтръгна изпълнен с болка и отчаяние вик, който сякаш проехтя в цялата къща и който съдържаше всички страхове, насъбрани в мен. Лейт скочи и ме притисна в прегръдките си, като не ме пусна, докато не ми пресъхнаха очите и плача ми не се превърна в тихи хлипове. Изведнъж се почувствах толкова изтощена, че просто затворих очи и се оставих на странната му топлина да ме обгърне...
Отворих очи, усещайки слънчевите лъчи върху лицето си. За първи път, след толкова много години, почувствах сигурност. Баща ми нямаше повече да ме доближи. Ейдън и аз най-накрая щяхме да заживеем спокойно. Започвахме от днес.
Станах, отидох в огромната и лъскава баня, намираща се към спалнята ми и след като си взех дълъг, горещ душ, се загърнах в една хавлия и излязох, където заварих Амара.
- Добро утро, скъпа. Нося ти нещо. - усмихна се тя и посочи към сака, стоящ до нея. - На Фрея и мен са. Има бельо, няколко рокли и връхни дрехи. Избери си нещо и ще отидем на пазар.
- Аз... не...
- Не приемам отказ. Хайде, Кат. Лейт и Килиан ще дойдат, и ще вземем и Ей-Ей. Ще си прекараме страхотно, ще видиш.
- Добре тогава.
- Супер! Ти се приготви, а ние ще оправим бебето.
- Бла... благодаря, Ами. Наистина.
- Няма за какво, миличка. - отвърна тя и излезе. Поех си дъх и отворих чантата. Избрах красива макси рокля с разкроена пола, черни обувки тип "балерина" и кожено яке. След като се облякох, отворих вратата... и застанах лице в лице с Лейт.
- Леле, изглеждаш... страхотна си, Кат.
- Аз...
- Извинявай. - отвърна той и поклати глава, за да прочисти мислите си. - Добро утро.
- Добро... утро. Благодаря. За комплимента.
- Удоволствието е изцяло мое. Е, тръгваме ли?
- Да. Хайде.
  Другите ни чакаха навън. Отнякъде бяха намерили детска количка и Ейдън беше в нея. Изглеждаше уникално сладък с дрешките и малката шапчица...
- Прекрасен Ей-Ей. - усмихнах се широко и го целунах по бузката. - Ти си едно малко, красиво бебе.
- И много послушно. - отвърна Килиан и коленичи до него. - Не създава никакви проблеми. Възпитала си го идеално.
- Добре.- прекъсна го Лейт, а в тона му се долавяше раздразнение. - Да тръгваме вече. Нямаме цял ден.
  Качихме се в две отделни коли и потеглихме. Не спирах да оглеждам и да потропвам нервно с крак. Защо се бях съгласила на всичко това?
- Хей, успокой се. - каза Фрея и сложи ръка на коляното ми. - Нищо няма да се случи. Няма да го позволим.
- Не... не знаете на какво е способен баща ми. Той ще ме търси и когато ме открие, ще премаже всичко по пътя си, за да стигне до мен и да ме накаже.
- Първо, това е най-дългото изречение, което съм те чувала да изричаш, и второ...
- Ще го убия още преди да е стигнал до теб. - довърши Лейт. - Имаш думата ми.
  Не знам защо, но се почувствах малко по-спокойна. Този мъж имаше странно въздействие върху мен.
  Стигнахме до оживения ценнър и паркирахме на две от малкото останали места. Слязох и се заковах на място. Имаше толкова много хора... Със сигурност някой щеше да ме разпознае.
- Катрина, погледни ме. - каза Лейт и ме обърна към себе си. - Всичко ще бъде наред. Няма да се отделя от теб.
- Аз също. - отвърна Килиан и застана до мен. - Хайде, да вървим.
  Поех дълбоко дъх и заедно с двамата влязохме през главния вход, следвани от Фрея, Ами и Ей-Ей. След като преодолях първоналачния шок, успях да се отпусна съвсем леко. Фрея и Ами ме откъснаха от момчетата и ме накараха да вляза във всеки възможен магазин за детски и женски дрехи. Въпреки горещите ми протести купихме абсолютно всичко, на което спрях погледа си. Пълна лудост.
- Изобщо не трябваше да го правите. - отвърнах и погледнах към десетките торби, пълни с дрехи. - Дори нямам нужда от толкова неща. Освен това как ще ви върна парите?
- Не говори глупости. - каза Амара и извъртя очи. - Вече си част от семейството, а семействата си споделят и помагат.
- Не, не може така...
- Кат, няма място за спорове. - отвърна Лейт. - Темата е приключена.
- Но...
- Катрина Грей. Значи си жива.
  Обърнах се и замръзнах на място. Пред мен стоеше мъж на около 30, с къса тъмна коса и кафяви очи. Беше един от приятелите на баща ми, който плащаше, за да бъде с мен. Първият, който...
- Какво става, Кат? Не помниш ли колко добре си прекарвахме заедно?
  В този момент се случиха две неща - Лейт из... изръмжа и скочи към мъжа, а Килиан ме дръпна към себе си и започна да ме извежда от мола.
- Чакай, Ейдън...
- Ами и Фрея ще го изведат.
- А Лейт?
- Той ще се оправи и сам. Хайде.
- Не, не може...
- Върви, Кат.
- Не. - отвърнах с по-твърд глас и го отблъснах от себе си. Килиан ме погледна изненадано и шокирано, но сега нямах време за извинения. Върнах се при Лейт, който направо спукваше мъжа от бой, и без да мисля, сложих ръка на рамото му. Той застина, погледна ме... и въздухът спря в дробовете ми. Очите му... те бяха червени. Кърваво червени.
- Кат, аз...
- Да вървим. - отвърнах и протегнах ръка. - Нямаме нужда от неприятности.
  Лейт кимна и очите му отново се върнаха към невероятния си зелен цвят. Излязохме от търговския център и пътувахме до къщата в пълно мълчание. След като уверих всички, че съм добре и сложих Ей-Ей да спи, тръгнах из коридорите и няколко минути по-късно стигнах до кабинета на Лейт. Почуках и когато влязох, го заварих надвесен над някакви документи.
- Ти не си човек. - казах без никакво предисловие. Той ме погледна и се изправи.
- Не точно.
- Какво си?
- Ще ти покажа, но при едно условие.
- Слушам те.
- Да ми разкажеш какво са ти причинили. Тайна за тайна, Кат.
  Поех си дълбоко дъх и се вгледах в очите му. След тези... разкрития всичко щеше да се промени. Единственото ми притеснение, обаче, беше, че ще се наложи да си тръгна от тук...
- Добре. - отвърнах. - Съгласна съм.
- Ела с мен тогава.
  Излязохме в задния двор, който беше странно... безлюден. Лейт ме накара да застана мирно, а след това направи няколко крачки назад.
- Каквото и да видиш, не бягай преди да съм ти обяснил.
  Кимнах, но не казах нищо, защото в гърлото ми се беше образувала буца. Той ме погледна и започна да се съблича, докато не остана само по боксерки. Имаше невероятно изваяно тяло, осеяно с белези и със сложни черни плетеници на гърдите. Господи, беше... идеален. В този момент се наведе и чух такова отвратително пукане, че изпищях и пристъпих напред, но се спрях, когато гладката кожа на Лейт започна да се покрива с косми. Минута по-късно пред мен стоеше огромно животно с кърваво червени очи и сребриста козина. Вълк.
- Ти... ти... това... не може...
" - Моля те, само не припадай."
- Аз... какво... по дяволите... чу.. чувам те! - възкликнах разпалено и го погледнах с широко отворени очи. Това не можеше да е истина. Сигурно сънувах...
" - Катрина, обикновените хора няма как да ни чуват. Освен ако..."
- Не, дори не си го помисляй! - извиках. Бях на косъм от нервен срив. - Аз не си говоря с вълците! Нито пък с други животни!
- Те не са точно животни. - чух гласа на Килиан, който застана до мен. - Наричат се шейпшифтъри.
" - Принципно да, но аз съм си чист пълнокръвен върколак."
- Добре де, има и изключения.
- О, страхотно. Значи и ти го чуваш.
- Естеснвено. Аз съм ангел.
  Можех да се закълна, че вълка, тоест Лейт, извъртя очи от досада.
" - Той е хибрид. Смесица от полу-ангел полу-човек и върколак. Малко се надценява."
- Още по-добре. - промърморих и  разтрих слепоочията си. - Значи Фрея е върколак, а Амара...
- Нефилим. - отвърна Килиан. - Полу-човек, полу-ангел.
  Отново се чу езпукване и минута по-късно пред нас стоеше Лейт. Гол. Самото преобразяване си беше гледка, но пък тялото му... леле.
- Килиан, остави ни. - каза Лейт, без да откъсва очи от мен. Другият мъж изпълни каквото му беше казано и след като останахме сами, върколакът се приближи към мен толкова близо, че дъхът ми спря.
- Е, аз ти показах тайната си. Сега е твой ред.
- Защо... защо искаш да го чуеш? Вече... вече знаеш...
- За да ми напомниш защо искаш да убия този нещастник. Заради теб. Ще направя всичко, Катрина.
- За... защо?
- Ще ти обясня. - отвърна той и се усмихна. - Нека се облека първо.
  В този момент просто нямаше как да стана по-червена.
- Аз... да. Добре.
  Преместихме се в офиса на Лейт, където седнахме един срещу друг. Гравата ми направо пулсираше след всичко, което разбрах и усещах, че скоро щеше да се пръсне.
- Как си? Имаш ли нужда от почивка?
- Може би после.
- Така да бъде. Добре, аз съм водачът тук. Алфа. Минали са едва няколко дни, но скоро ще те разведа навсякъде и ще ти покажа целият ни дом. Трябва да свикнеш с него и с всичките му обитатели. Скоро ти също ще го управляваш.
- Чакай, какво?
- Ти си моята сродна душа, Кат. Липсващата ми половинка. Затова усещаш привличането и нуждата да бъдем близо един до друг. С мен е същото.
- Как... моля?
- Знам, че е много, но...
- Много ли? Измъкнах се от ада, само за да открия, че си вълк, че няма и един обикновен човек тук и че съм... сродната ти душа?! Сериозно ли?!
- Само се успокой...
- И как предлагаш да стане?! Това... аз... нямам думи! - извиках, изправих се и започнах да крача из стаята. Искрено се надявах скоро да се събудя и... не, не исках да се връщам там. Това място можеше да е... трудно за разбиране и... и хиляди други неща, но беше безопасно за Ейдън и мен.
  Осъзнах, че съм спряла да вървя чак когато Лейт застана пред мен и ме прегърна. Почувствах топлина и сигурност. Нищо лошо нямаше да ми се случи.
- Съжалявам. Не трябваше да научаваш по този начин. Защо просто не продължи с Килиан?
- Защото... ти беше сам. Аз... не можах да...
  Той не ме остави да довърша, а ме целуна. В първия момент се паникьосах, но после си напомних, че Лейт не би ми причинил нищо лошо. Усещах го с цялото си същество...

- Не! - изкрещях и скочих толкова рязко, че щях да падна от леглото. Кошмарите ми ставаха все по-лоши и сега, когато познавах Килиан... Страхувах се от него. Виждах го и пред очите ми веднага се появяваха сцени от онези вечери... Знаех, че е добър и е бил там само, за да ме измъкне, но все пак...
  През двете седмици, които минаха откакто пристигнах, успях донякъде да свикна със "странностите" на обитателите. Почти. Все още се стрясках от внезапните нахлувания на Лейт. Както сега.
- Добре ли си? Има ли ти нещо? - попита той, поемайки си въздух. Беше целия потен, без горна дреха  и със стърчаща на всички посоки коса. Изглеждаше недоспал... и абсолютно невелоятен.
- Аз... извинявай. Следващия път продължи да спиш и ме остави. Това са просто кошмари...
- Няма да стане. - отвърна Лейт и седна до мен. - Винаги ще тичам към теб, дори да е за най-малкото нещо.
- Да, но така и ти не можеш да се наспиш, а имаш задачи...
- Нищо не е по-важно от теб. Знаеш ли какво предлагам? Защо не опитаме заедно? Ще легна на канапето. Така и двамата ще сме по-спокойни.
  Погледнах малкото си диванче, а след това и огромния мъж, седях пред мен.
- Ти няма да се събереш.
- Не ме мисли. Важното е...
- Спри да го повтаряш. - измърморих, вече взела решение. - Леглото е достатъчно голямо и за двама ни.
- Сигурна ли си? Имам предвид...
- Лейт Бърн, спориш ли с мен? - попитах, а той повдигна вежда. - Така си и мислех. Хайде, половината нощ мина.
- Добре.
  Легнахме с лице един към друг и Лейт ме дръпна към себе си. Пярещият му дъх ме галеше и караше сърцето ми да бие учестено. Затворих очи и опитах да се успокоя, но това беше почти невъзможно при положение, че върколакът прокарваше пръсти по гръбнака ми...
- Така няма да стане. - прошепнах тихо, а той най-нагло се ухили.
- Съжалявам, но е по-силно от мен. Само затвори очи и се отпусни.
- И как предлагаш да стане?
  Лейт ме завъртя така, че да застана с гръб към него, и ме обгърна с ръка. Много скоро топлината на тялото му ме заля и клепачите ми натежаха.
- Приятни сънища, миличка.
- Приятни сънища, вълчо.