Краят На Ада - Моята Алфа

6

Стоях неподвижно, а сърцето ми биеше до пръсване. Не бях готова за това. Беше прекалено рано. Нямаше да се справя и щях да проваля абсолютно всички...
Усетих как някой ме хваща за раменете и почувствах топлината, идваща от тялото на Лейт. Това ме успокои... донякъде.
- Заедно сме. Ще се справим като Спътници. Като Алфа и Луна.
- Лейт...
- Обичам те, Катрина. Държах да го знаеш. Не го приемай като сбогуване, защото никога не бих изоставил такова изумително и идеално същество като теб. Нека да е обещание. Намерих те и каквото и да стане, винаги ще се връщам при теб, за да те направя възможно най-щастлива.
- Само посмей да не го направиш. - отвърнах, обърнах се към него и го целунах. - Ти си моето спасение, Лейт Бърн. Въздухът, който дишам. Моят живот. Обичам те с всяка своя частица и ако... когато преминем това, ти обещавам, че ще бъда достойна да застана до теб като Луна. Завинаги.
- Завинаги. Харесва ми тази мисъл.
- Радвам се. На мен също.
След един час всичко беше готово. Обезопасихме домът си и поставихме двойно повече пазачи пред стаята на Ейдън при положение, че Елиас е подготвил капан. Майка ми също остана заедно с половината от "Сакре Дифа". Останалите тръгнаха с нас. Напрежението се усещаше във въздуха, и съвсем нормално. Може би някои нямаше да се върнат.
Почувствах присъствието им още преди да ги видя. Бяха почти колкото цяла армия - вълци и хора с блестящи жълти очи и остри зъби. Изглеждаха освирепели и жадни само за едно - за кръвта ни.
- По дяволите. Много са. - прошепна Фрея и си пое дъх.
- Не очаквах такова нещо.
- Нито пък аз. - отвърнах и в този момент го забелязах. Елиас. Гледаше право в мен, а очите му... буквално горяха.
- Катрина, Катрина. Наивна и заблудена както винаги. Същият боклук като майка си.
- Не смей да я обиждаш. - изръмжах и стиснах ръце в юмруци. - Край. Насилието ти свърши. Ейдън остава с мен.
- Той е мой наследник, кучко! Мога да правя с него, каквото си поискам! Знаеш ли какво, търпях те достатъчно. Трябваше да те убия още отдавна. Е, още не е късно.
Не беше изминала и секунда, когато всичко буквално избухна. Двете страни скочиха една срещу друга, разнесоха се удари и проехтяха силови бомби. Положението наистина беше сериозно.
Опитах да се издигна, за да открия Лейт, но някой ме дръпна с все сила и ме удари в земята, като ми изкара въздуха. Закашлях се и се извъртях, но адски силен ритник в корема ме спря. Причерня ми, но бях доста далеч от това да се предам. Стиснах ръце в юмруци и успях да освободя мощна силова вълна, която разчисти всичко около мен. Поех си дъх през стиснати зъби и се изправих.
"- Лейт!"
"- Кат! Добре ли си?"
"- Да. Наблизо съм. Само внимавай."
"- Ти също. Обичам те."
"- Обичам те. Винаги."
Уверението, че Лейт е жив ми даде допълнителни сили, които ми помогнаха да се издигна над земята и да засека Елиас. Изпратих огън към него, но той го избегна толкова плавно, сякаш го беше правил и преди.
- Кат, внимавай! - извика Килиан зад мен, но беше прекалено късно. Отнякъде прозвуча изстрел, след това още един... право в гърба ми. Изкрещях от болка и се строполих на земята, а Лейт зави, съпричастен с това, което изпитвах.
- Беше прекалено лесно. - изсмя се Елиас и стъпка едно от крилата ми. Хвана ме за гърлото и ме вдигна така, че да сме на едно ниво. - Отчайващо слаба си, малката. На нищо ли не те научих?
- Всъщност... да. Да се боря. - отвърнах, събрах всичките си останали сили... и изпищях. Няколко от отцепниците бяха хвърлени назад, а хватката върху гърлото ми изчезна... заедно с главата на Елиас.
- Върви в ада. - прошепнах тихо и в същия миг паднах на колене, изцяло изцедена. Умората буквално ме смаза и аз й се предадох, затваряйки очи...