Краят На Ада - Моята Алфа

12

- Изглеждаш абсолютно възхитителна. - усмихна се Фрея и ме накара да се завъртя. Бях облечена със свободна бяла рокля, носех летни сандали с връзки до коленете, а косата ми беше изправена. Нещо съвсем просто и удобно.
- Ти също си прекрасна, скъпа. - отвърнах и я прегърнах. Джаред беше върнал радостта в очите на приятелката ми и щях да му бъда вечно благодарна за това.
- Днес вдичко ще бъде наред, нали?
- Абсолютно. Не се тревожи.
- Добре.
  Слязохме по стълбите и на прага видяхме двамата ни изумителни кавалери. Спътникът ми обви ръце около мен и ме целуна.
- Уникална си.
- Благодаря. Ти също.
- Хайде, гостите ни очакват.
  Лейт ме хвана за ръка и заедно излязохме навън, където ни посрещнаха стотици вълци, хибриди и други същества. Всички бяха повече от добре дошли.
- Тук са заради теб, миличка. Ти го направи.
- Наистина? - попитах, а очите ми се напълниха със сълзи. Чувствата ми в този момент бяха толкова главозамайващо силни, че едва дишах. - Аз... не мога да повярвам.
- Хей, недей....
- Съжалявам, просто... - изведнъж света се завъртя около мен, но Лейт ме хвана.
- Хей, добре ли си?
- Не... не знам...
- Лейт, какво става? - попита Ерика, но щом ме видя, очите й се разшириха. - Да я заведем в лечебницата.
  Лейт ме вдигна на ръце и ме пусна чак на една от кошетките в лечебницата. Доктор Сейн заедно с две сестри ме прегледа и ми взе кръв, след което ми даде чаша портокалов сок.
- По-добре ли си?
- Да. - отвърнах и отпих от сока. Нямах идея какво ми беше станало, но не исках допълнително да тревожа останалите. Лейт вече едва се побираше в кожата си от притеснение. - Сигурно има нещо общо със силите ми. Не съм ги използвала и е дало отражение.
- Дано. Няма ли този доктор да идва вече?
- Скъпи, успокой се. Всичко ще бъде наред.
  Половин час по-късно доктор Сейн се върна, а в ръката си държеше резултатите ми.
- Е, докторе, добри или лоши новини?
- Невероятни, всъщност. Направо изумителни.
- Моля?
- Честито, Алфа Айс и Алфа Бърн. Ще ставате родители.
  В първия момент не успях да осъзная думите му. След няколко секунди, обаче, ми просветна... и от очите ми закапаха сълзи.
- Господи. Бо... божичко...
- Бебе? Ти... ти си бременна... Аз... ти... леле!
  Лейт извика от радост, вдигна ме на ръце и ме завъртя.
- Не мога да повярвам! Това е най-скапано перфектният подарък!
- Наистина?
- Абсолютно. Обожавам те, Катрина.
- Аз също, Лейт. - усмихнах се и го прегърнах. - Сега дори още повече.

- Здравейте на всички. Много ви благодаря, че...
- Ще си имаме бебе! - извика внезапно Спътникът ми, а насъбралите се гости избухнаха във възторжени крясъци и аплодисменти. Ейдън се затича към мен и едва не ме събори със силата на прегръдката си.
- Това сериозно ли е? Значи ще си имам братче?
- Или сестриче. Абсолютно.
- Това е супер!
- Наистина?
- Естествено. Обичам те, мамо.
- И аз те обичам, скъпи. Хайде, върви да се забавляваш.
  Ей-Ей ме целуна по бузата и се върна при останалите. До края на вечерта всички гости се изредиха да ме прегръщат и да ми честитят. Беше невероятно. Не съм се чувствала по-щастлива от доста време. Всичко това благодарение на Лейт и цялото ми семейство. Сега бях повече от сигурна, че ще преживеем каквато и война се изпречеше на пътя ни. Щяхме да сме обединени. Едно голямо семейство.