Краят На Ада - Моята Алфа

9

- Това е абсолютна лудост. Не мога да повярвам. - казах и запристъпвах нервно. Успяхме да избягаме от Лейт и да спасим жената и момиченцето, но всичко останало излизаше от рамките на нормалното. Да, аз го казвам.
- Не е нещо невиждано. - отвърна Ерика и ме погледна. - Необичайно, да, но и преди съм се разправяла с демони.
- Елиас и Нейт не бяха точно демони, Блу.
- Елиас ли?
- Спокойно, не е същият. Джейс е прав, но явно говорим за някакъв вид обсебване, което го имаше при брат ми. Както и да е, ще звънна на Грей и ще го разпитам.
- Кой е Грей?
- Най-добрият ми приятел. Той и баща му са Сенчести ловци и са се изправяли срещу какво ли не.
- Господи, още едни. - измърморих и потърках челото си. Главата ми щеше да се пръсне от напрежение.
- Добре ли си? - попитаха Килиан и Хелия в един глас.
- Не особено. Ще отида да видя Фрея.
- Идвам с теб. - казаха едновременно и двамата.
- Ами... не, благодаря. По-добре да съм сама, ако тя е будна. Поне засега. Ще се видим по-късно.
Тъй като се беше възстановила достатъчно, преместихме Фрея в самостоятелна стая в главната къща, за да сме по-близо една до друга. На вратата бях посрещната от двама охранители, които избрах лично.
- Алфа Айс. Добре дошли.
- Здравейте и на вас, момчета. Как е днес?
- Тихо. Както всеки друг ден.
- Ясно. Благодаря.
Открехнах вратата и се вмъкнах колкото се може по-безшумно. Седнах на ръба на леглото и се загледах в приятелката си. Изведнъж тя се размърда и отвори очи. В началото се опитваше да фокусира нещата около себе си, но щом ме видя, очите й се напълниха със сълзи.
- Хей, всичко е наред...
- Кат?
- Да, тук съм. Вече си вкъщи.
- Аз... господи... - прошепна Фрея и започна да плаче, а аз я притиснах към себе си и й зашепнах успокоителни думи. Трябваше да излее всичко и щях да съм до нея.
- Помниш ли какво се случи? - попитах известно време по-късно, когато беше по-спокойна. Смятах да разбера всичко по един или друг начин и ако има други виновници, да ги накажа.
- Беше... беше поръчение. Знаеха точно къде съм и че съм сама. Едва... едва успях да се измъкна.
- Знам, скъпа. Амара ли беше?
- Не само тя, а и Лейт. Или този, който прилича на него. Онова нещо не е брат ми, Кат. Просто няма начин.
- Аз го видях, Фрея. Нападна ме. И, да, съгласна съм, че нещо определено не е в ред.
- Какво ще правим?
- Първо ще разберем какво точно е положението и след това ще... ще му мислим. А и имаме бал за подготвяне.
- Бал ли?
- Да. Огън и лед. Гостите ми от глутницата на Дарк го предложиха. Ще е удар по самочувствието на така обичната ни Луна.
- Права си. - отвърна Фрея и се усмихна.
- Естествено. Е, искаш ли да те измъкна от тази стая и да се разходим?
- Би било добре. Гладна съм.
- Аз също. Хайде тогава.