Краят На Ада - Моята Алфа

4

  Досега никога преди не бях причинявала болка на друг човек. Оставях се да бъда тъпкана толкова години и търпях всичко, но сега, когато наблюдавах как върколакът се свлича на земята и се превръща в купчина от плът и кости, почувствах сила. Можех да се справя.
  Взех Ейдън в ръце и без да губя и минута повече, се затичах към стаята си, където видях Ами и Фрея.
- Кат, добре ли си?
- Какво...
- Вземете Ейдън и го пазете с цената на живота си. Не излизайте от тази стая, докато не дойда.
- Но...
- Не искам да го казвам, но ви заповядвам като Луна. Сега отивам да помогна на Спътника си.
  Тръгнах към вратата, но Ами ме спря и ме прегърна.
- Пази се. Ние ще бъдем тук.
- Благодаря ви.
  Отново се затичах, а сърцето ми заплашваше да се пръсне от напрежение. Усещах, че Лейт е пред къщата и напрегнах силите си докрай. Излязох и видях сребристият му вълк... заобиколен от много други.
- Стойте. Далеч. - казах бавно и стиснах ръце в юмруци. Това беше. Този път нямаше да се предам без бой.
"- Катрина, прибери се в къщата!"
- Не.
"- Моля!?"
  Изведнъж вълците започнаха да ръмжат настървено, а трима от тях дори скочиха към Лейт. Извиках ядосано и рязко вдигнах ръце, като вложих цялата си сила. Сякаш невидима стена избута всички назад и ги накара да станат отново хора. Само двама още мърдаха. Те се изправиха, но останаха по местата си.
- Няма да ви убия и дори ще ви пусна да си вървите. Ще ви кажа само едно - отидете при Елиас Грей с новината, че дъщерята на Тамара се е събудила и е готова за бой. Тръгвайте!
  Двамата вълци кимнаха и се скриха в гората, а аз си поех въздух и паднах на колене.
- Господи. Боже... мой...
- Катрина, добре ли си? Ранена ли си? Има ли ти нещо?
  Погледнах в очите на Лейт и се притиснах в него, треперейки неудържимо. Сега, когато адреналина се отцеждаше от тялото ми, осъзнавах истинските измерения на това, което бях направила.
- Аз... убих ги. Всички.
- Не мисли за това. Свърши.
- Да, но... отнех живот, Лейт! Не само един!
- Ти се защити, Катрина. Не само себе си, но и Ейдън, и цялата глутница. Гордея се с теб.
- Наистина?
- Наистина, скъпа. - отвърна той и ме целуна. - Обичам те.
- Обичам те. - прошепнах и отвърнах на целувката му. След като се успокоих достатъчно, се изправих и отидох в къщата. Имаше счупени стъкла и изпотрошени мебели, както и няколко ранени членове, но не и мъртви. Което беше добре. Не исках още някой да тежи на съвестта ми.
- Катрина! Господи, добре ли си? - попита Фрея разтревожено и с Амара се затичаха към мен. Взех Ейдън и го стиснах в прегръдката си.
- Какво стана?
- Вълците, които ни нападнаха, са мъртви. С изключение на двама.
- Но... как?
- Способностите ми се събудиха. Аз... убих ги. Едновременно. - отвърнах и си поех дъх. - Отнех им силата. Трябваше да го направя...
- Никой не те обвинява, скъпа. Всичко е наред.
- Поне... разбра ли кой ги е изпратил?
- Елиас. Сигурна съм в това. Явно е много по-опасен, отколкото мислех.
- Господи...
- Дори му изпратих заплашително съобщение, представяте ли си? Обявих му война.
- И когато той ни отвърне, ще бъдем готови. - каза Лейт и сложи ръка на кръста ми. - Заедно.
- Заедно. - прошепнах и се облегнах на рамото му. - Точно така.
- Добре. Хайде, ела да си починеш. Момичетата ще се погрижат за Ейдън.
- Естествено. - отвърна Ами. - Вървете и не се притеснявайте.
- Аз... добре. Ще мина после.
  Лейт ме хвана за ръка и ме поведе по коридора, минавайки покрай спалните ни. Спря пред една заключена врата и след като я отвори, се озовахме в стая, която не бях виждала преди. Имаше огромно кралско легло, дрешник, маса с три кресла, стая с баня, и голямо работно бюро.
- Това е спалнята на Алфата и Луната на глутницата. Принадлежеше на родителите ми.
- Прекрасна е.
- Сега е наша. - отвърна Лейт. Чувствата му ме обгърнаха и ми изкараха въздуха. Гордост, щастие, облекчение... и любов. Истинска, неподправена обич.
"- Аз също." - изрекох наум. Очите му се разшириха очевидно чул думите ми и преди да успея да реагирам, устните му се сляха с моите. Целувката беше дълбока, страстна и напълно разруши всички стени, които бях изградила около себе си. Спътника ми ме вдигна на ръце и ме пренесе на леглото, където се надвеси над мен.
- Трябва да те питам, Кат. - каза той, а очите му направо горяха. - Няма да продължим, ако...
  Целунах го с цялата страст, на която бях способна. Лейт изръмжа и свали тениската ми. Минута по-късно двамата бяхме чисто голи с преплетени и свързани тела. А екстаза... той беше неописуем.