Краят На Ада - Моята Алфа

Епилог

- Не можа да издържиш повече, нали, мамо? - ухили се Ейдън и ме прегърна. Момчето ми ме познаваше перфектно.
- Знаеш, че е по-силно от мен.
- Спокойно. Всичко е под контрол. Нищо лошо не се е случило.
- Сигурна съм. - усмихнах се и го прегърнах силно. - Липсваше ми Ей-Ей.
- Ти също, мамо. Добре дошла.
- Добре заварила.
  Влязохме в къщата и бяхме посрещнати от Фрея, Джаред и Ерика. Тя се съгласи да наглежда глутницата и се беше справила супер.
- Е, виждам, че положението е изцяло под контрол.
- Разбира се. Аз също съм Алфа и беше лесно. Сработихме се супер.
- Страхотно. Ами Амара?
- Възстановява се в клиниката. През повечето време спи, но когато се събуди... плаче до изтощение. Никога не съм виждала по-съсипан човек.
- Тя изгуби абсолютно всичко. Иска ми се да я мразя след това, което извърши, но просто не съм в състояние.
- Това е, защото си добър човек. Дори повече от мен.
- Защо го казваш?
- Няма значение. Вече е в миналото. Наистина, не се притеснявай.
- Ще ти повярвам.
- Радвам се. Има и нещо друго.
- Какво?
- С Джейсън и останалите скоро трябва да се приберем у дома. Доста дълго се задържахме тук. Глутницата ми взе да ми липсва.
- Напълно те разбирам. - отвърнах, но после я погледнах. - Има още нещо, нали?
- Бихме искали да вземем и Фрея с нас. Тя е Спътница на Джаред и искаме да...
- Спокойно, Ерика. Всичко е наред. - отвърнах и се усмихнах. - Фрея е голямо момиче, което може само да взема решенията си. Ако тя иска  нека дойде.
- И Лейт ли мисли като теб?
- Аз ще се оправя с него. Неслучайно съм Алфа.
- Благодаря ти.
- За нищо, скъпа.
  Ерика излезе и веднага след това Ейдън и Лейт дойдоха при мен.
- Как си?
- Добре. Ерика дойде да ми каже довиждане. Време е да се прибира. Джаред младши също.
- И иска и Фрея да отиде с него.
- Естествено е. Тя му е Спътница. Ще ми липсва и то много, но тя има нужда от това. Особено след всичко... след всичко, което се случи.
- Права си. - отвърна Лейт и въздъхна.
- Винаги можем да им ходим на гости. Не е чак толкова далеч. Вече сме приятелски глутници и...
- Убеди ме на първата дума. - усмихна се моят Алфа и ме целуна. - Сега какво ще кажеш за разходка? Бебето има нужда от въздух.
- Добре. Да вървим.
- Хайде.

- Дано това да ни е за последно. - отвърнах и закопчах нещата си. Приготвяхме се за пътуване до планините на Исландия, където за първи път щях да се срещна с баща си. От Уил и съпротивата разбрахме, че нещата почти напълно са се нормализирали и е време да ги посетим. - Не че искам да се оплаквам, но най-накрая ми е нужно малко спокойствие.
- Напълно съм съгласен. - каза Лейт и ме прегърна през кръста. - Обещавам ти това да е за последно. Вече нищо не ни застрашава.
- Дано да остане така за дълго. Имаме нужда от щастлив край.
- Определено, скъпа.
  Пътуването този път беше много по-спокойно и безпроблемно. Събрахме се Лейт, Ейдън, Фрея, Джаред и аз. Нашето малко семейство. Когато кацнахме, видяхме, че вече ни очакват.
- Еха. Каква...
- ... делегация. - отвърнах, останала с отворена уста. Пред мен стояха трима воини с униформи, плащове и оръжия.
- Е, как ти се струва? - попита Уил и се ухили. - Вече сме като личната гвардия на краля. А задачата ни, ваше височество, е да ви осигурим удобно пътуване. Хайде.
  Засмях се, но отново останах шокирана, когато отвън ни посрещнаха два луксозни джипа 4х4.
- Леле. Колко точно е богат баща ти?
- Аз... нямам идея. Изглежда скоро ще разберем.
- Е, Кат, вече си истинска кралска особа. Как се чувстваш? - попита Джаред.
- Всичко е... странно е.
- Разбирам те. Всичко ново е така. Ще свикнеш.
- Едва ли.
  Пътувахме още около 40 минути, докато не стигнахме до огромна желязна порта, оградена от висока стена. Тъй като бяхме в задния джип, не успях да видя нищо, но секунди по-късно ни пуснаха. Загледах се през прозореца и направо не можех да повярвам на очите си. Всичко - дърветата, цветята, дори тревата блестяха така магически, сякаш бяха направени от кристал. Можех да съзерцавам с часове и пак нямаше да ми омръзне.
- Еха!
- Взе ми думата от устата. Удивително е.
- Какъв е този блясък?
- Ангелски прах. - отвърна Уил. - Получава се при триенето на крилете.
- Все повече се изумявам.
- О, повярвай, това е само капка в океана.
  Най-накрая спряхме. Отвориха ми вратата и още един от воините ми подаде ръка. Поех я и се озовах пред разкошен дворец от камък, стъкло, дърво и диаманти. Хората, които минаваха, се спряха и се поклониха. До един.
- Добре дошли, ваше височество. - каза гардът и се усмихна. - Очаквахме ви.
- Аз... благодаря.
- Казвам се Ейс и съм ваш покорен слуга. Можете да разчитате на мен за абсолютно всичко.
- Оценяваме го и ще го имаме предвид, но аз имам грижата. - отвърна Лейт и ме хвана за ръка. Истински Алфа мъжкар в действие.
- Ейс, запознай се със Спътникът ми - Алфа Лейт Бърн.
- Изключително ми е приятно. Е, заповядайте. Баща ви ви очаква.
  Поведоха ме през богато украсени коридори, осветявани от кристални полилеи и златни свещници. Всичко беше... огромно. Както и силата. Тя беше абсолютно навсякъде, а епицентъра сякаш идваше от...
- Тук е. - отвърна Ейс и спря пред една врата, пазена от четирима гардове.
- Готова ли си? - прошепна Лейт.
- Повече няма накъде. С мен ли си?
- Винаги, скъпа.
- Добре. Ейс, отвори, моля.
- Веднага.
  Пристъпих напред... и той беше там. Рен Сторм - Главният Върховен Ангел и мой баща. Изглеждаше на около 30, висок, със сребриста брада и дълга коса в същия цвят, вързана на опашка. Носеше униформа, имаше червен обсипан с диаманти плащ и дори корона. Крилете му, обаче... те вече бяха дъхоспиращи. На пръв поглед изглеждаха снежно бели, но аз виждах отблясъци на всички познати цветове.
- Здравей, Катрина. - усмихна се той и протегна ръка. - Нямаш представа колко дълго чаках този момент.
- Аз... аз... трябва да седна.
- Разбира се. Искате ли нещо за пиене?
- Да, благодаря. - отвърна Лейт. - Само без алкохол.
- Защо?
- Ами, ще си имаш внуче. Честито.
  Баща ми се усмихна и направи нещо съвсем неочаквано - коленичи пред мен.
- Може ли? - прошепна той, леко протегнал длан напред. Кимнах и усетих докосването и топлината, идваща от ръката му е преливаща се в корема ми.
- Здравей, прекрасно малко чудо. Аз съм дядо ти. Бъди сигурно, че майка ти и татко ти те обичат страшно много още от сега, а баба ти сигурно ще полудее ат щастие.
- Тя... мама почина. - отвърнах с пресипнал от вълнение глас. - Преди години.
- Знам. Усетих го. Няма да е задълго.
- Моля?
- Като Върховен ангел имам неограничени способности. Ще я съживя.
- Ти... сериозно?
- Само ме заведете при нея.