Краят На Ада - Моята Алфа

8

5 години по- късно

- Кат, ставай вече! Обеща ми, че ще отидем на патрул! Хайде!
- Отиди с Арън. - измърморих и се завих през глава. Заради докуменнацията, която разглеждах, си легнах в четири. Сега беше 6 и половина.
- Не, това си е нашето нещо. Моля те, мамо.
Въздъхнах и отметнах завивката от себе си. Малкото ми братче използваше това обръщение при всеки удобен случай, защото знаеше, че няма как да му откажа.
- Хубаво. Излез, за да се облека. А, да, и кажи да ми направят кафе... в термо чаша.
- Ти си супер! - възкликна щастливо Ей-Ей и се покри. Усмихнах се, станах и след като си взех душ, облякох тъмни впити дънки, обувки на висок ток, потник и кожено яке. Можех да си позволя подобно облекло, защото не остарявах. Изобщо. Всичко останало, обаче,... е, то се променяше.
"Сакре Дифа" се превърна в дом на половината от вълците на Бърн. Отначало ми беше почти невъзможно дори да ставам от леглото сутрин, но след няколко сбивания и жестоки скандали осъзнах, че само аз мога да се справя. Трябваше ми доста време, но с помощта на Килиан и Арън успях да създам една наистина силна и обединена глутница, която се подкрепя във всичко. След няколко проучвания и посещения открих както съюзници, така и още нефилими, които се оказаха страхотни приятели. И... дотук с хубавото.
Въздъхнах и мислено се върнах назад. Бърн се превърна в една враждебна затворена общност, съставена от върколаци, убийци и наемници. Амара се опита да ни нападне неведнъж, но не й се дадохме и тя се отдръпна. Възцари се адски нестабилен мир, който всеки миг можеше да се срути.
Лейт... вече го нямаше. Не и предишното му аз. Фрея, която реши да остане там, ми каза, че се е превърнал в агресивен пияница, оставил управлението на глутницата изцяло в ръцете на "Луната" си. Надеждата, че ще си го върна малко по малко се изпаряваше...
- Катрина, имаме ситуация. - каза Килиан. Обърнах се и щом видях изражението му разбрах, че е сериозно.
- Какво става?
- Първия сутрешен патрул се върна преди десет минути. Открили са някой на границата с Бърн.
- Добре. Задръжте го и...
- Фрея е, Кат. Положението е лошо. - отвърна Килиан, а пулсът ми се ускори.
- Заведи ме. Веднага.
Отидохме в лечебницата, където двама от лекарите се суетяха около Фрея. Тя беше в безсъзнание и изглеждаше... смазана. Буквално. Имаше кръв и наранявания по цялото тяло, а левият й крак беше шиниран.
- Какво... как, по дяволите, е станало?
- Нямам идея. - отвърна Килиан. - Открихме я в една от гъстите гористи местности в това състояние. Намерихме следи, но те водеха навътре към Бърн.
- Ясно. Продължете с претърсването доколкото е възможно и ми докладвайте.
- Разбрано.
Килиан излезе, а към мен се приближи доктор Айзък Сейн, главния лекар тук.
- Алфа Айс, успяхме да стабилизираме състоянието на госпожица Бърн, но положението е лошо. За щастие няма осакатени вътрешни и външни органи, но ние... открихме друго.
Погледнах към него, а кръвта ми направо започна да ври от ярост. Само не и това...
- Била е насилена. Няколко пъти.
Излязох навън, а очите ми потъмняха до цвета на катран. Разперих криле и без да обръщам внимание на виковете, полетях напред. Броени минути по-късно стигнах пред къщата на Бърн, където с кацането бях заобиколена от дузина... същества.
- Алфа Айс...
- Не биваше да идваш сама, скъпа..
- Само да знаеш какво ти мислим...
Разпознах ги по одраскванията по лицето и ръцете. Бяха трима върколаци, които в момента гледаха и мен като парче месо.
- Вие! - изръмжах толкова силно, че цялата къща се разтресе. Замахнах към тях и ги пратих право в отсрещната стена, която беше разбита от силата. Останалите отстъпиха назад.
- Така, с какво да започна? Имате богат избор от възможности. Да ви изтръгна сърцата, да ви изгоря живи или да останете без топки? Слушам ви.
- Какво става тук? - извика Амара. Обърнах се и я видях с още една двойка от мъж и жена, които гледаха любопитно.
- Това е личен въпрос, скъпа. Теб не те засяга.
- На моя територия си!
- Земята е на Лейт в действителност, а ако не си забравила, ти си Луна втора ръка. Тези тримата трябва да бъдат наказани.
- Защо?
- Защото са пребили и изнасилили Фрея. Ако не беше успяла да стигне до мен, сега щеше да е мъртва.
- Сигурно си го е търсила. Не е особено невинна.
- То и ти си скапан боклук, но не ти го навирам в лицето. Чакай, всъщност го правя.
Неочаквано жената се засмя и се приближи към мен.
- Ти си хибридката, нали? Доста съм слушала за теб.
- Да, аз... ти също си такава.
- Правилно. Аз съм Ерика Дарк, а това е съпругът ми Джейсън.
- Катрина Айс. Приятели на... нея ли сте?
- Не, просто минаваме. - усмихна се тя и се обърна към Амара. - Извинявай, но глутницата ви е скапана.
- Аз...
- Едва ли ще имаме някакви отношения в бъдеще, но все пак благодаря. Сега отиваме с Катрина. Имаш ли нещо против?
- Не. Заповядайте.
- Страхотно. Колкото до тези тримата... - с няколко ловки движения, на каквито можех само да завиждам, тя скочи и им изтръгна сърцата. - Не толерирам скапани изнасилвачи. Да вървим.
Един час по-късно отново бях в "Сакре Дифа" и след като нагледах Фрея, отидох в офиса, където ме чакаха новите ми гости.
- Съжалявам, че се запознахме така. По принцип държа на дипломацията, но случая беше различен. Фрея е най-добрата ми приятелка и... просто реагирах.
- Няма проблем. Бих направила същото.
- Не сме срещали скоро жена Алфа. От това, което видях, се справяш доста добре. - каза Джейсън и се огледа.
- Благодаря, но не съм сама. Бетите ми Килиан и Арън са винаги до мен и ми помагат. Всеки допринася за нещо в глутницата.
- Това е страхотно. Може ли един личен въпрос?
- Спътникът ми беше Алфа Лейт Бърн. Намерихме се случайно и за няколко месеца бяхме адски щастливи, но после... нещата се промениха, той избра Амара и се отказа от мен. Случи се преди пет години. Надеждите ми се изпариха, а и това, което имам тук ми е напълно достатъчно. Е, искате ли да ви разведа из "Сакре Дифа"?
- С удоволствие. - усмихна се Ерика.
- Чудесно. Да вървим.