Краят На Ада - Моята Алфа

3

- Защо не ме научиш да ти помагам? - попитах една сутрин, докато с Лейт седяхме в офиса му. Ставаше ми жал, като го гледах превит над купчините документи.
- Няма да ти е интересно. Освен това съм нагърбил и Килиан с тази работа.
- Той е твой Бета, а не личен секретар. Хайде, Лейт. Не мога само да стоя, без да правя нищо.
- Грижиш се за Ейдън.
- Напоследък и това не ми позволявате да правя. - отвърнах и въздъхнах. - Сестра ти и Амара не се отделят от него. Просто...
- Просто преди сте били само двамата.
- Точно.
- Ами майка ви?
- Лейла не беше моя майка, а втората жена на баща ми. Тя... предпочита компанията на бутилката и успокоителните. Аз се грижа за Ейдън, откакто се е родил.
- Ами твоята майка?
- Тя... починала е, когато съм била бебе.
- Кой ти каза?
- Моля? Как... защо? - попитах объркано и се изправих. Самата мисъл, че мама може би беше жива... Не, тя щеше да ме потърси. Да ме спаси...
- Може да се е случило всичко, Кат. Елиас Грей е влиятелен човек. Възможно е да я е изгонил надалеч, да я е затворил, да е излъгал и нея...
- Какво целиш с това?
  Лейт стана и се приближи.
- Скъпа, не ме разбирай погрешно, но ти ме чуваш, когато съм във вълча форма. Никой човек не го може. Това значи, че ти също си част от свръхестествения ни свят. Силите ти са били потискани досега и така и не си разбрала за тях. Не искаш ли да разкриеш истината?
- Аз... не знам. - прошепнах и се приближих до един от прозорците, гледащ към гората. - Толкова много неща се случиха в последно време. Едва ли ще понеса още една... изненада.
  Чух стъпки зад себе си и в следващия миг две силни и невероятно топли ръце ме обгърнаха.
- Всичко ще бъде наред. Каквото и да разберем... без значение е. Няма да се отделя от теб, когато най-накрая те открих.
- Наистина?
- Абсолютно, красавице.
- Добре. - усмихнах се и се отпуснах в прегръдката му. В този момент на вратата се почука и Фрея влезе, държаща Ей-Ей в ръце.
- Здравейте. Вижте кой се събуди.
- Здравей, съкровище. - изгуках и прегърнах малкото си братче. - Какво ще кажеш за една разходка навън?
  Ейдън се усмихна с почти беззъбата си устичка и го приех за съгласие. Казах довиждане на Лейт и Фрея и излязохме. Още не беше станало горещо, затова времето беше идеално за разходки. Пуснах малкия да тича наоколо, а аз вървях след него и му се радвах. Не се бях чувствала толкова спокойна и щастлива.
- Хей, може ли да се включим? - попита познат глас. Килиан. Обърнах се и видях него, заедно с друго момче. Бях го виждала и преди, но името му...
- Аз съм Джордан, ако това се чудиш. - отвърна той. - Един от приятелите на този идиот.
- Здравей. - казах и се усмихнах. В този момент Ейдън извика радостно и започна да дърпа Джордан. - Е, явно те харесва.
- Може ли?
- Разбира се.
  Двамата започнаха да играят, а аз останах да ги наблюдавам, като ясно съзнавах, че Килиан чака до мен.
- Отбягваш ме.
- Аз... не е така.
- И си ужасна лъжкиня. Защо?
  Поех си дъх и се обърнах към него. Изглеждаше наранен, но по каква причина?
- Наистина ли искаш да разбереш?
- Да. На всяка цена.
- Ти... напомняш ми... на онази къща и на татко. Знам, че никога не би ме наранил и си мил, добър и...
- Ти си и моя сродна душа, Катрина. - изтърси неочаквано Килиан, но следващите му думи бяха още по-шокиращи. - И мисля, че знам каква си.
  В този момент можех само да стоя и да го гледам право в очите. Вярно е, че първия път щом го видях, след като се измъкнах, усетих някаква връзка, но това между Лейт и мен беше много по-силно...
- Ти си... уникална. Имаш нефилимски следи в себе си. Затова чуваш вълците. Другото... е странно. Силно е..
- Как... как е възможно? - прошепнах объркано.
- Елиас Грей може да не е истинският ти баща. Не е достатъчно силен. Отговора се крие в майка ти.
- Отново тя. Аз... нямам представа къде е ... дали изобщо е жива...
- Ще ти помогна. Само ми се довери. - отвърна Килиан и сложи ръка на рамото ми. Почувствах тръпка, но... не беше правилно.
- Трябва да остана сама за малко. Да помисля.
- Кат...
- Ще кажа на Ами да дойде за Ейдън.
  С тези думи се обърнах и тръгнах към къщата. Сърцето ми биеше няколко пъти по-бързо от нормалното, а пред погледа ми започнаха да се появяват тъмни петна.
- Кат, скъпа... Хей, добре ли си? - попита Лейт разтревожено. Отворих уста да му отговоря, но краката ми се подкосиха и бях обгърната от мрак...