Живот в затвора

1. Опит...

 - Ашли - промълви една сутрин Джес, облегната на стената - не мога повече така.
 - 5 сутринта е! - прозя се Аш. - Какво искаш?
Джес се усмихна злобно и погледна по особен начин сестра си.
 - Да избягаме! - прошепна.
 - Забрави - зарови глава във възглавницата Ашли - предния път когато те послушах се озовах в затвора.
 - Този път така или иначе сме в затвора, какво могат да ни направят?
 - Да ни преместят в долното отделение. - Джеси погледна сестра си с недоумение. - Вече не си толкова гениална, а?
 - По-долно отделение? - зачуди се Джес.
 - Проучих затвора, преди еднолично да решиш, че ще се предадем. На долния етаж оставят тези с доживотна.
 - И каква е разликата?
 - Не им дават храна и умират на първия месец.
 - Защото?
 - Често се дават доживотни и нямат достатъчно свободни килии.
 - Тъй де, хайде да избягаме! - авантюристично каза Джеси.
 - Забрави!
 - Добре, гний двайсет години тук! - сопна се Джесика. Русокосата зарисува план за бягство, който реализира на следващия ден. Дойде време за обяд.
 - Килия 217 да излезе за работа! - нададе вик служителят. Надзирателят отвори килията им и посочи посоката, в която да се движат. Сестрите видяха, че зад тях вървят други две момичета. Когато двете групи момичета се разделиха, Ашли се отдалечи, защото разбра, че сега Джесика ще задейства плана си. Четеше се в погледа ѝ. Русокосата видя алармата, която търсеше. Натисна я и в женския затвор настана ужас. Жени от всички възрасти крещяха като малки момиченца, а малолетните се свиваха в ъглите на килиите си. Само Джесика вървеше спокойно насред суматохата. Достигна изхода и почувства топлота в сърцето си и усмивка на лицето си. Излезе от мрачната постройка, за нея започваше нов живот. Прекоси огромния затворнически двор, заобиколи, но там я причакваха големи мъже, разбрали за конспирацията. Върнаха я в затвора, там я преместиха в самостоятелна килия, охранявана постоянно. Затворничката имаше нова рутина - да не излиза от килията си. Никога.
 - Сега, госпожичке, няма да успееш да избягаш! - Джес се намуси, но мислеше следващия план за бягство.

Пълна боза. Всеки би се съгласил.