Живот в затвора

4. Райън Джонсън

  Цяла нощ момичето не спря да се хили. Новите ѝ съседи бяха убедени, че скоро ще я вкарат в лудницата.
 Ашли бе преместена в още по-горното отделение. Там третата ѝ съквартирантка се опитваше да я убеди да избягат. Аш я вразуми с разказа си за Джесика.
 На следващия ден пратиха сестрите на психиатър. Ще попитате какво прави Ашли тук? Ще разберете скоро.
 Аш срещна сестра си отново в кикот. Джес започна да се сдържа, но още на лицето ѝ грееше психоусмивка. Влязоха при доктор Джонсън.
 - Здравейте, момичета! - поздрави ги той.
 - Аз защо съм тук? - категорично започна Аш.
 - Ще разбереш - уверено я омота Райън. Ашли срещна шоколадовите му очи и се влюби мигновено в него. Джесика спря да се усмихва и гледаше странно сестра си. Русата не хареса особено психиатъра. Аш не откъсваше поглед от психиатъра.
 - Така, нека започваме. - свести я Райън.
 - Казвай направо. - отряза го Джес.
 - Трябва да ви разгадавам, защото разбрах, че сте сестри.
 - И? - отново го сряза.
 - Едната е бегълка - психиатъра посочи Русата - а другата е примерна затворничка - посочи Ашли. Тя се почувства поласкана и се усмихна, което се стори доста неадекватно за Джеси и Райън. - Джесика защо се опита да избягаш три пъти?
 - Ще вися тук двайсет години, не би ли пробвал да избягаш?
 - Бих, но един път.
 - За двайсет години?
 - Определено. - категоричен бе Райън.
 - Слушай ме, психар такъв, не се опитвай да ме разгадаваш, защото се ядосам и ще видиш ти! - Джесика се изправи, Райън се уплаши, а Ашли хвана сестра си за ръцете.
 - Съжалявам, господин Джонсън, винаги е такава. - извини се Аш.
 - Не му се извинявай, Ашли. няма за какво. - Джеси седна и изръмжа.
 - Не ми дръж сметка. - изсъска Аш.
 - Момичета! - на висок глас каза Райън - Ашли, защо според теб сестра ти е толкова агресивна?
 - Значи нея ще питаш това, а не защо се държи като ангел, който заложи бомбите?
 - Предполагам е от гените. Баща ни беше ужасно избухлив и тя е като него.
 - На какво мислите се дължат огромните психически разлики помежду ви?
 - Ашли винаги е искала да се хареса на околните и се прави на човек, който не е. Просто успява, а пък аз съм по-скоро себе си, колкото и отвратително да е това.
 - Джесика не разбра, че хората се променят и отказа да се промени за доброто на околните.
 - Щом това "по-добро" не съм аз, защо да бъда това?

Напредвам.