Живот в затвора

10. Да, направи го

 - От името на Ашли -
 - Аз искам! - вдигнах ръка и огледах усмихната всички. Другите лекари си изшушукаха нещо. Единия попита Джесика дали иска да влезе. Тя саркастично отговори, че не иска, което първоначално ми даде надежда, но...
 - Значи ти влез. - каза друг сладък доктор. Това ме съсипа. Но когато си мислиш, че по-лошо няма накъде, то става:
 - Нека тя да влезе. - подкрепиха го двете момичета - червенокоса и чернокоса. Джесика ме погледна съжаляващо.
 - Отиди. - казах тихо. - Ще ѝ отмъстя. - измънках си под носа. Джеси влезе, а аз се ослушах. Почти минута не се чу нищо. Последва плесница. "Моля ти се, Господи, нека тя го зашлевила, а не нещо друго." Чувах, че си говорят, но не разбрах какво.
 - Отвържи ме! - изкрещя Райън. Да не би Джеси да го е завързала? Чух някакво топуркане, хлъзгане, после някой се блъсна в стената. Чашата преля. Ще види тя! Размениха няколко реплики, някой тупна на стола. Това изобщо не ми хареса. Въздишки. Пак топуркане. Стенание. Райън явно е доволен.
 - Времето им свърши. - каза един от докторите. Аз станах и отидох до вратата. Почуках силно.
 - Хей, времето ви свърши! Излизайте! - провикнах се. Двамата размениха последни реплики и излязоха. Изгледах сестра си адски злобно, а двамата се усмихнаха тъпо. Бузата му е червена, наистина го е зашлевила, усмихнах се за кратко. Помислих си: "На 21 съм, време ми е да развратнича". Отидох при другите доктори и дръпнах двама от тях за якѝте.
 - Хайде, да се позабавляваме. - казах перверзно. Запътихме се към стаичката. Влязохме, но само аз и сладкия, другия ми го бяха взели.
 - Как ти е името, сладкишче? - попитах нахакано.
 - Чарлс, но ти мацка, ме наричай Чарли.
 - Да започваме. - нахвърлих му се. Започна едно търкаляне, целуване, опипване.
 - По-смело. - казах, залепена отгоре му. Чарли ни обърна. Бутнах го малко нагоре.
 - Така е по-добре. - отново го целунах. Той ме хвана, изправи се и седна на стола. Разбрал е намека ми.
 - Разказвач -
 Дрехите на Ашли и Чарли се намираха на пода. След още малко натискане бельото им правеше компания на дрехите. Ашли не се шегуваше.
 - Ти си най-добрата, с която съм го правил! - каза в ухото ѝ Чарлс.
 - Обичам те! - изкрещя Ашли.
 - Ашли Марѝ Робинсън! Не му говори неща, които не мислиш! - провикна се Джесика. - Как още могат да не измъчат, ако ѝ строша зъбите? - попита Джес.
 - Няма да ти хареса. - отвърна ѝ бързо Кристофър.
 - Времето ви свърши! - извика Райън недоволен. Всъщност през цялото време той гледаше злобно и реагираше все едно Джесика беше там със заклетия му враг Чарлс. Нима за Райън Ашли не беше просто затворничка?