Живот в затвора

11. Борба!

 - На следващия ден -

 - Обяд! - съобщиха от управата на затвора. Изкараха Джесика от килията ѝ и я заведоха за обяд. Дадоха ѝ някаква табла с вкиснала храна и я заставиха да седи на едно място да се храни. Ядеше си гадното пюре, когато усети някой да я замерва със зеленчук. Доста твърд зеленчук.

 - Кой беше това? - спокойно каза, докато ядеше от друга гадост в таблата.

 - Дори няма да се обърнеш ли? - подигра се замерващата.

 - Не смятам да се занимавам с недоносчета. - отвърна със същия тон Джеси.

 - А доктор Райън? Той явно е изключение. - засмя се отново замерващата. "Ашли не си затваря устата" заключи на ум Джес.

 - Лорън, не мисля, че това е най-умния ти ход. - отново спокойно отвърна Джесика, но този път се обърна.

 - Какво ще направиш, ще ме удариш ли?

 - Може и да те пребия. Какво е една година на фона на двайсет? - подсмихна се.

 - Хайде! - предизвика я Лорън.

 - Сигурна ли си? - наистина не искаше да се бие с нея, защото Лор беше здраво момиче, ако се сбиеха имаше възможност да ѝ счупи някоя жизненоважна кост.

 - Напълно. - изправи се Лорън.

 Лорън Смит беше добре сложено момиче. Нисичка, много гъвкава, 25 годишна. Беше в затвора от две години, заради което беше заякнала от боеве с други наивници като Джеси. Русата наистина не знаеше с кого се захваща. Джес се приближи до Лорън, гледайки я отвисоко.

 - Класическа борба. - каза Лор, което първоначално обърка Джеси, но после схвана.

 - Дадено. - съгласи се русата. Стиснаха си ръцете, около тях другите затворнички разпънаха оранжев кръг, а една от бандата на Лорън се изяви като съдия.

 - Не, не. Няма да е от твоите, така ще спечелиш. - Джес огледа тълпата и фиксира погледа си върху едно момиче. - Нека бъде Лиса. - и я посочи.

 Лиса Мюлер беше очилата германка, влязла тук заради обир. Беше крехка, но разбираше от спорт. Всъщност тя научи Лорън на класическа борба.

 Тя се приближи до тепиха, който всъщност беше един стар голям дюшек. Борбата започна. До един момент Джесика успешно неутрализираше Лор. После дребничката избута русата до критичния ръб, но изкусната Джес падна настрани, при което Лор падна отгоре ѝ, след което обърна през мост съперничката си.

 - 2:0 за русокоската! - извика Лиса.

Започнаха отново. Публиката се беше разделила на лагери - подкрепата на Лорън и знаещите правилата. Отвсякъде се чуваха виковете им. Лиса обиколи около "дамите" и отсъди 2 пъти неактивност в полза на ниската.

 - В партер или стойка? - попита съдийката.

 - Партер. - отговори потната Лорън.

Джес застана по съответния начин, Лор я преобърна през мост.

 - Резултатът е изравнен! - извика Лиса.

 При следващото си действие Джес събори опонентката си, след което я вдигна във въздуха.

 - 3:2! Русокоската отново води в резултата! - за пореден път изкрещя Лиса. - Минута почивка!

 Участничките отидоха до масите си и изядоха няколко лъжици от отвратителното пюре, пиха малко вода, дадена им от другите момичета, получиха и няколко съвета. Поеха дъх и се върнаха на тепиха.

 - Готови ли сте? - попита Лиса. Двете кимнаха. Борбата отново започна. Две минути нищо интересно не се случи, двете само се бутаха и блъскаха. Ни точка, ни две. До един момент...

 - Не можеш да ме победиш. - прошепна Лорън, докато двете се бутаха. Отново.

 - Стой и гледай. - отвърна Джес. Пое си дъх и събори опонентката си на земята. Отпусна мускули за момент, пое си отново въздух и заби раменете на Лор в дюшека. Двете знаеха, че това е край на срещата.

 - Туш! - изкрещя германката. - Край на срещата!

 - След туш, русокосата Джесика Робинсън победи! Дългогодишната шампионка по класическа борба в затвор "Елм" е отстранена! Самата Лорън Смит беше победена от новобранка! - извика друго младо момиче. Традиционното излъчване на победителя се изпълни, а Лорън наистина бе ядосана:

 - Не можеш да ме победиш! Аз победих всички! Един скелет не може да ми се опре! - Лор се приближи до "шампионката" и я удари силно в зъбите, при което тя изплю кръв. Двете се сбиха. Ама наистина се сбиха.

 - Жен-ски бой! Жен-ски бой! - на срички крещяха и момичета, и жени. Скоро Джес беше с насинено дясно око, а Лорън - с насинено ляво. И двете плюеха много кръв, но в този момент...

 - Какво става тук? - изкрещя надзирателят им, който се бе запилял нанякъде. Това всъщност означаваше "разотивайте се и ми покажете виновните за глъчката". Всички момичета и жени седнаха на масите си, освен двете биещи се - Лорън и Джесика.

 - Какво сте направили двете тук? - страшно учуден попита вече познатият ни полицай Тийън. Никога не му се бе случвало да се сбият по време на смяната му.