Живот в затвора

9. 7 минути в рая

 Подбрах специално участниците в малката ми игра с Джесика - убедих Себастиан и Кристофър, че ще бъде забавно и за тях; казах на две проблемни затворнички, че е част от лечението им; изнудих Чарлс; на Ашли казах, че искам да се видим, а Джесика се съгласи само като ѝ казах, че е част от плана. Само аз знаех идеята. Значи аз контролирах ситуацията.

 - Сега да ви обясня какво ще правим. Играта се нарича "Седем минути в рая". Двама души от противоположния пол влизат в килерчето за 7 минути. Там могат да правят каквото искат заедно. - наблегнах на "заедно", за да привлека вниманието на всички - Впрочем, вътре има един стол. - усмихнах се тъпо, Джес ме погледна злобно, момчетата се въодушевиха, а другите момичета гледаха безразлично.

 - За да ви демонстрирам, ще вляза първо аз. Момичета, заедно решете коя ще влезе при мен. - обърнах се към килера и бях доволен. Знаех, че ще си прекарам страхотно, защото ще влезе или Ашли, или Джеси. Влязох и зачаках.

- От името на Джесика -

Гледах безмълвна и знаех, че Райън е доволен.

 - Е, момичета, коя ще влезе при него? - попита единия, едва сдържайки смеха си.

 - На мен ми е безразлично. - казаха двете непознати за мен затворнички, докато си чоплеха ноктите.

 - Аз искам! - вдигна ръка Ашли и се усмихна. Огледа всички и когато фиксира погледа си върху мен, я изгледах "Сериозно ли?". Момчетата си изшушукаха нещо.

 - Ти не искаш да влезеш, нали? - попита ме втория.

 - Ти как мислиш? - отвърнах заядливо.

 - Значи ти влез. - каза третия.

 - Нека тя да влезе. - подкрепиха го двете непознати. Видях, че Аш ме гледа злобно.

 - Отиди. - каза ми едва чуто, след което измънка нещо под носа си. Вече нямах друг избор. Какво да се прави, влязох.

 Там Райън се беше вързал за стола. Като го видях, направо ми се искаше да го ударя. Беше лепнал най-самодоволната си усмивка, докато не го плеснах по бузата с всичка сила. Отметна глава настрани, а бузата му се зачерви. След няколко секунди се извърна към мен и ме погледна студено, но някак ядосано. Закрачих из стаята.

 - Защо го направи? - попита студено.

 - Защото си го заслужаваше. - дори не го погледнах.

 - Отвържи ме. - виждах, че едва се контролира.

 - Отвържи се сам, както и си се завързал.

 - Отвържи ме! - изкрещя. Разбрах какво става. Развързах му само ръцете, исках да видя как бързо ще се освободи от въжетата. Отстъпих няколко крачки. Буквално за нула време въжетата бяха на земята или скъсани. След като се развърза, Райън постоя на стола с гадна усмивка. Явно очакваше да направя нещо и аз го направих - отдалечих се максимално от него и се залепих за стената. Той скочи от стола и се засили към мен. След миг бяхме залепени един за друг.

 - Сигурна ли си, Джес? - попита ме малко сериозно.

 - Напълно. - отвърнах. Той се приближи още, но му избягах.

 - Какво по..? - започна, но спря след като се обърна и ме видя на стола. Кръстосах крака и го огледах с очакване. - Сега няма да ми избягаш. - каза и буквално скочи към мен. Взе ме на ръце и последва големия момент. Целуваше ме жадно, неконтролируемо. Премина към врата ми, седна на пода, но не спираше. Без нежност, само страст. И то каква страст! Отделихме се, после той ме положи на пода. Няма ли да спре за малко?! Последва такава целувка, направо ме остави без дъх. Усетих краката ми да го стягат около корема. Това явно му достави огромно удоволствие.

 - Хей, времето ви свърши! Излизайте! - Ашли се провикна.

 - Бързо, подай въжетата! - прошепнах. Той ми ги даде и ги пъхнах в оранжевия си гащеризон. Като излязохме се усмихнахме изключително тъпо. Аш ме гледаше адски злобно. Очаквах скандал, но тя явно предпочете да се разправя с мен по-късно. Двамата с Райън седнахме на местата си. Мамка му, бузата му е още червена.