Живот в затвора

FINAL

Ашли стоеше на пейката в килията и не можеше да повярва на ушите си. Трепна. После пак, и пак. Не спря да трепери половин минута, докато Лорън забеляза.
- Ашли? - попита плахо Лор. Аш мигновено спря да се движи и тихо попита:
- Имаш ли острилка?
- Да - Лор извади острилка от джоба си и я огледа, след което премести погледа си върху Ашли. - Но за какво ти е?
- За една бърза работа. - светкавично отвърна. Лорън и я подхвърли. Аш злобно издърпа винтчето, после изхлузи острата повърхност от пластмасата. Захвърли "скелета" на острилката встрани и се вторачи в острието. Не беше сигурна дали да продължи, или да сложи край на налудничавите си мисли. Предпочете първия вариант: доближи острието до вените си, изблика малко кръв; натисна върху ръката си и изсъска от болка, въпреки което продължи. Капки кръв закапаха от пръстите ѝ по студения под; направи още един разрез, после още един.
Лорън я гледаше и действително мислеше, че сънува; че ще се събуди и Аш ще бъде цяла-целеничка. Осъзнаваше, че трябва да каже някому, опита да изкрещи, но не бе сигурна дали от устата ѝ излезе някакъв звук.
- Какво става тук? - гневно попита минаващия покрай килията охранител. Лорън се обърна към него със страх в очите. Големите ѝ кафяви очи издаваха безпомощност.
- Килия 217! Трябва ми ключа! - извика в радиостанцията си охранителят. Аш изобщо не забелязваше хората около нея, съсредоточена в занятието си. Лицето ѝ ставаше все по-бледо; очите ѝ заблестяха болно; няколкото капки пред нея се бяха превърнали в локва.
- Спри я! - извика мъжът, докато се опитваше да изкърти вратата. Лорън едва се приближи и измъкна острието. Глухо "Върни ми го" се разнесе от бледите устни на Ашли. Вместо това Лор затисна вече многобройните разрези на китката ѝ, но нямаше резултат. Скъса тениската си и уви ръката; платът светкавично се обагри в червено. Чу откъртването на решетката, или по-скоро така чу шума от тракащите ключове. Двама жилави мъже понесоха Аш нанякъде, а Лор седна и не вярваше, че тя и даде острилката. Но как можеше да знае какво ще направи Ашли с нея? Кой си реже вените с острилка? Кой изобщо си реже вените? Така се навързваха въпросите в главата на Лорън - и всички без отговори. Докато не се сети за близък случай.
Нейния собствен.
Беше на 14, когато си сряза вените за първи път. Не си спомняше защо, но повече не го направи. В съзнанието ѝ изплува единствено, че беше силно наранена от... всички. Затвори се в банята и използва самобръсначката на баща си.
Но в момента важни бяха отговорите. Ашли е била наранена от чутото и е прибягнала до това средство. Но защо не се радваше, че си тръгва? Нима искаше да остане? Защо искаше да остане? - от многото въпроси глупавата главица на Лор щеше да избухне. Трябваше да каже на някого, а не се сещаше за по-добър вариант от Райън Джонсън.
Тя изскочи от килията, като леко се спъна във вратата. Като суеверница забави темпото, защото смяташе, че това ще ѝ донесе лош късмет в преговорите с Райън. Почука на вратата на кабинета му, но не чу конкретен отговор, само някакви звуци. Случая на Аш не можеше да почака според нея и тя решително влетя в стаята. Гледката я порази, но не я изненада.
- О, вие вече си вършите работата. - трябваше да прозвучи като извинение. Лор видя Аш и Райън да се натискат на диванчето. Всъщност ѝ хареса идеята, че няма да се налага тя да говори с него.
На канапето Ашли и Райън се бяха слели в едно цяло и не можеха да съществуват един без друг. Аш се отдръпна от Райън за кратко.
- Обичам те. - погледна го в очите и прехапа устна.
- Хайде да се оженим. - тихо отвърна Райън и се усмихна.
--------
- Ще си тръгне! Ще се махне! Няма вече да ме дразни! - подскачаше радостно Джес.
- Защо толкова се радваш? Тя ти е сестра. - крехката Лиса не разбираше логиката на русокосата, която изобщо не я удостои с вниманието си.
- Но къде е сега? Пак е направила нещо идиотско - умълча се. - Лорън Смит държи ли у себе си остри предмети?
- Няма затворничка без такива в джоба си, освен тези под година. Защо? - бързо отговори Лиса.
- По дяволите! На бас, че после са я пратили при него! А какво правят сега даже не ми се мисли! - хвана се за главата и закрачи из стаята. - Тръгвам.
- Недей. - спря я Бренда от съседната килия. Говореше с покровителство и звучеше страшно.
- Защото? - реално Джес не искаше да я слуша, но от уважение към опита ѝ в затвора се спря.
- Ще те линчуват, ако влетиш в стаята. Стой тук и се поразсей.
На русата това ѝ се стори интересен вариант. Бренда предложи да им разкаже няколко измислени историйки. При това към нея се обърнаха още три затворнички - Лена, Алиса и Теса - нови, не открили очарованието на затвора, търсеха утеха у "старите" - прекаралите поне 5 години се смятаха за вещи в занаята. Бренда затвори очи, сякаш изпадаше в транс.
- Представи си - знаеше, че ако говори в единствено число ще има по-голям успех. - Представи си, че си в банята и тепърва ще се обличаш, след като си се изкъпала. "Трябва да вляза", чуваш гласът му от другата страна на вратата. "Още не съм се облякла", отвръщаш. Вратата се отваря и той веднага залепва ръцете си за голото ти тяло. - Бренда замълча за миг и чу тихите ахвания на публиката, след което продължи. - Без да сте направили нищо конкретно това е най-интимния момент в живота ти. - разказвачката остави аудиторията да смели информацията. Момичетата гледаха със страхопочитание. - "Казах ти, че не съм облечена", трепери гласът ти от вълнението. "Виждал съм те гола преди. Докосвал съм всеки сантиметър от тялото ти. С какво този момент е по-различен?", усещаш горещия му дъх по врата си. "Мислех, че трябва да ползваш тоалетната", променяш темата. Той спуска ръце към бедрата ти и отвръща: "Това може да почака", след което те завърта към себе си и впива устни в твоите. - така завърши разказа. Публиката най-накрая издиша, а Бренда се усмихна.
- Бренда, това е вълшебно. - за първи път се чу гласа на Лена.
- Благодаря ти. - допълни Теса.
- Продължи. - с надежда каза Алиса.
- Да, Бренда. Имаме нужда от това. - с мръсна усмивка погледна Джесика.
- Разкажи нещо по-мръсно. - подтикваше я и Лиса.
- Съжалявам момичета, но трябва да тръгвам. - изправи се просветителката. Другите затворнички се противяха, а тя показа китката си, на която личаха белези от разрези, и те веднага млъкнаха. Затворничките изпращаха Бренда с поглед, докато...
- Представи си - започна по образец Лиса. - Той ще се срещне с родителите ти за първи път и двамата водите важен разговор. Оправяш яката на ризата му и обясняваш: "Тази вечер всичко трябва да мине перфектно. Моля те не прави нищо глупаво.". Той те удря по задника и пита: "Това ли да не правя?". "Точно такива неща. Но ще ти върна услугата довечера, ще бъде хубава нощ", усмихваш се доволно, заради това, което е направил и го целуваш продължително. - Лиса беше по-кратка, но пожъна успех.
- Представи си - Лена потрети ритуалното начало на всеки разказ. - Той ти звъни и те пита: "Кога свършваш училище?". "След около час, защо?" отговаряш и добавяш въпрос. "Ще дойда да те взема" съобщава ти леко троснато. "Какво? Претъпкано е." отвръщаш. "Не е проблем". "99% от момичетата в моето училище са влюбени в теб." опитваш се да направиш нещо. "Предполагам, че трябва да им покажем в кого аз съм наистина влюбен."
- Ммм... - всеобщо удовлетворение.
- Представи си - следваща бе Теса. - Пишеш си с него:
Искам го...
Искаш какво?
Последното ти име <3
Взе ми го. Звучи перфектно с твоето име.
Аудиторията мълчеше.
- Не е ли хубаво? - леко се разочарова от себе си Теса, но просто беше разчела реакцията им грешно - всъщност ги бе оставила без думи.
- Не казвайте на Бренда, но това беше по-хубаво от нейния разказ... - започна Лиса, но бе прекъсната от Лена:
- Защото означава емоционално свързване за вечни времена. - усмихна се на Теса и в отговор получи същото.
- Представи си - каза Алиса и замълча за кратко. - "Ммм..." мънка той. "Какво". "Гладен съм" оплаква се. "Добре, какво ти се яде?" вече не издържаш, защото той се е оплаквал така час или два. Той се усмихва мазно и те вдига от дивана и притиска до стената, усещаш дъха му по лицето си. "Теб" отговаря и те понася към спалнята.
"Благодаря ти, Боже, че ме прати в затвора с тях" - мина през ума на Джеси.
Бренда се беше върнала и оглеждаше всяко момиче от групата. Преценяваше ги, мислеше как трябва да манипулира всяка от тях. "От очите на Джесика се разбира, че не мисли за самите текстове. Опитва да манипулира останалите. Но какво иска от тях? Алиса също има задни мисли. Лиса е решена да не се оставя на Джесика да си играе с нея. Горките Лена и Теса. Не знаят какво ще се случи с тях."
- Алиса! - каза по-високо Бренда. Всички се стъписаха и млъкнаха. - Ела насам! - Алиса се подчини и отиде, другите мълчаха. - Какво мълчите? Продължавайте си разговорите! - скара им се.
- Да, Бренда? - плахо попита Алиса.
- Познаваш ли Ашли Робинсън извън затвора? - Бренда започна разпит.
- Това подвеждащ въпрос ли е? - контрира с въпрос.
- От къде я познаваш? - разбра се, че я знае, но не признава. Алиса въздъхна:
- От гимназията.
- Продължавай.
- Осми клас, школа.
- Имаш ли причина да не я харесваш... или дори мразиш.
- Не. - сряза Алиса.
- Нещо е станало в тази школа. Откраднала е работата ти или си е приписала заслугите ти за групова работа.
Алиса отново въздъхна:
- Това момиче не спря да говори онази събота.
- Разкажи ми.
- Трябваше да работим върху някаква тема и направих доста добра презентация, тя излезе пред публиката с ентусиазъм и отвя останалите. Но по-късно научих, че не съм свършила нищо по проекта. Оказа се, че приготвилата презентацията не съм аз. А тя е променила името. Оттогава не сме правили нищо заедно, винаги съм харесвала повече сестра ѝ.
- Какво би направила, за да накажеш за стореното Ашли?
- Не знам. Бих искала да я убия, но физически не мога.
- Интересно. - помълчаха малко. - Връщай се при тях. Лиса! - Лиса се приближи.
- Родителите ти разбираха ли се?
- Разведоха се, когато бях на осем.
- Познаваш ли Ашли Робинсън?
- Извън затвора не.
- А тук, имаш ли някакъв личен спор с нея?
- Решена бях да не се занимавам с терористките, но Джесика предизвика късмета си. Сега се опитвам да я изуча.
- Ако научиш нещо за нея, ще се свържеш ли с мен?
- При първа възможност. От първо лице.
"Не може да се вярва на това момиче" щракна през ума на Бренда.
- Джесика! - повика я Бренда, но не получи отговор, нито Джесика дойде при нея. Ядоса се и отиде до нея и я дръпна за гащеризона. - Когато те викам, идваш! - прошепна, но искаше да ѝ се разкрещи. Отидоха в ъгълчето на Бренда:
- Вашите разбираха ли се? - това бе стар детективски трик да отвличаш вниманието на разпитвания човек. Така се постигаше по-честно отговаряне на останалите въпроси.
- Въпрос-заобиколка. - контрира Джесика. Това остави Бренда без думи.
- Какво би направила срещу сестра си? - съвзе се Бренда.
- Не мисля, че съм длъжна да отговарям на въпросите ти. - това бе сблъсък на титани.
- Досега ти симпатизирах, но ако искаш да се обърна срещу теб, за мен няма проблем.
- Не че можеш да ми направиш нещо.
- Мога повече отколкото изглежда, че мога. - подпря пръст на главата си, което означаваше, че може да манипулира и да постига, каквото иска.
- Бас държа, че блъфираш.
- Всеки, откъдето и да е може да направи всичко. - цитат със сантиментално значение за Джесика, но откъде можеше да знае Бренда? Джеси отвори широко очи и не можеше да повярва. - Мисли, преди да говориш. - тупна я по челото със сгънат пръст, при което тя доброволно се омете, едно усилие по-малко за Бренда. Следваща, доброволно отишла дори без да бъде повикана, беше Теса.
- Имаш ли братя или сестри? - небрежно попита Бренда.
- Да, брат.
- А познаваш ли терористките извън затвора?
- Не. - спокойно отговори Теса.
- Посещавала ли си хипнотични сеанси?
- Не, що за въпрос?
- Много добре манипулираш.
- Какво? - с недоумение реагира Теса.
- Тихо ли го казах?
- Какво намекваш с това?
- Хваля те. Добър лъжец си.
- Моля? Не те лъжа!
Бренда я погледна изпитателно. Теса се замисли.
- Ъгх, ти печелиш. Познавам Аш от няколко дни преди взривовете.
- А Джесика?
- Остави ме да довърша. Русата Робинсън, както беше известна на работа, си мислеше, че командва всички. Познавам я от 3 години.
- Каза "няколко дни преди взривовете".
- Да? Ако смяташ, че имам пръст в това, в грешка си. Правех малки бомби за тях, но когато Ашли дойде и ми предложи тлъста сума, отказах, защото се страхувах от затвора.
- Но ето те тук.
- А, това ли? - дръпна леко гащеризона си с усмивка. - Вандалски истории с групата. Тук съм от няколко седмици.
- А ти си на колко?
- 21.
- Би ли саботирала Джесика?
- Аз съм бомбаджия, но и сапьор. Мисля, че ти изплува сценарий в главата.
Бренда се изплаши от мислите на Теса и реши да извика следващата и последна Лена, но тя явно се беше покрила някъде.
- Къде се затри това момиче? - Бренда намираше разговора с нея за най-важен, защото другите бяха лъжци или терористи. Хубавото бе, че знаеше къде да я търси. След като слезе на долния етаж и мина покрай мухъла и плесените, видя "палета за мислене". Точно там намери младата Лена. За нещастие, тя беше заровила лице в ръцете си и тихо подсмърчаше.
- Лена? - гласа на Бренда срещна стена и се върна неколкократно като ехо, при което тя потръпна.
- Махай се. - подсмръкна Лена.
- Лена.
- Остави ме сама.
- Добре, твоя воля. - Бренда вдигна ръце невинно и се обърна.
- Не. - спря за кратко Лена. - Не ме оставяй сама.
Бренда спря на едно място и се завъртя, давайки ѝ знак да говори.
- Тук съм от 4 дни. Просто всичко се обърна с главата надолу последните месеци. Ходех на училище, но на едно контролно се открих да мамя много яко. После почнах да излизам с дрогираните, направихме няколко идиотщини, за които почти щяхме да влезем в затвора. А накрая в една гонка с коли, блъснах единствения човек, който ми мислеше доброто. И тя загина на място. Чувствала ли си се някога така? Просто нищо да не е нормално и да се намериш под някоя стълба, криейки всичките си проблеми.
- Аз и моите приятели имаме много проблеми. Но да криеш проблемите си не е решение. Спомни си последния път когато запази каквото чувстваш за себе си. Излезе с дрогираните, нали? А когато разказа на единствения човек, който ти мислеше доброто? - Бренда се приближи до Лена.
- Тя ми помогна да се взема в ръце. - Лена се усмихна и от очите ѝ паднаха две големи сълзи.
- Гордея се с теб, че ми каза всичко, но не бива да се обвиняваш за нещо, което не си извършила ти, а някой друг в твоята кожа. Някой те е притискал да направиш нещо неправилно и си се пречупила. Не можеш да бъдеш непоклатима винаги. - Бренда стъпваше по тънък лед като предполагаше и го осъзнаваше, но в противен случай не можеше да убеди Лена в нищо.
- Перфектно оформено, за да обясня какво направих и какво правя. И все пак аз съм виновна.
------------------------
- Какво? Да се оженим? Ами работата ти тук? Няма да изглежда добре, че си женен за бивша затворничка!
- Кой каза, че ще работя тук во веки веков? - прехапа устна - Нека избягаме. Надалеч. И никога да не се върнем. Да започнем нов живот. - Райън гледаше с дяволски блясък в очите, което уплаши Ашли.
- Не знам. Нашите ще дадат сума пари, за да ме измъкнат, и аз ще избягам. Малко е нечестно.
- Днес е вторник. Могат да платят гаранцията чак в петък, деня за гаранции, а ти ще излезеш в неделя. Много често се плащат гаранции. 40% процента от парите отиват у персонала, грижил се за тази затворничка. Знаеш ли колко пари съм спестил от такива неща?
- Какво искаш да кажеш?
- Мога да ни осигуря нов живот още в четвъртък. Ако се съгласиш сега.
Аш погледна в земята. Не знаеше какво да прави.
- Къде ще отидем? - надяваше се да каже не много далечно място.
- Където пожелаем. Западна Европа, Южна Африка, Източна Азия. Дори на Луната, ако ще се чувстваш в безопасност. - засмя се Райън и оглеждаше Ашли.
"Моята великолепна Ашли."
- Не искаш да бъдеш неблагодарна към родителите си. Тогава нека изобщо да не трябва да си им благодарна. - пак онзи блясък.
- Може би си прав. - по детски Аш прегърна Райън.
Нямаха представа кой ги подслушва.
-------------
- Няма да я извадим оттам. - Джош погледна съпругата си, която го изгледа укорително. - Интуиция.
- Как пък един път интуицията не ти подсказа, че всичко ще бъде наред?
- Нищо не е наред, Бриджит.
-------------
- Да се качим при останалите и да поговорим. После ще ви разкажа още нещо.
- Добре. - Лена се съгласи, но не искаше разговора да умре и попита - За какво разпитваше останалите?
Въпросът увисна във въздуха.
Но Бренда беше разумен човек и се възползва.
- Виж, те са ирационални, а аз се опитвам да направя нещо, което дълго отлагах.
- И какво е то?
- Ще ви кажа после.
Качиха се при останалите.
Бяха нарисували Пентаграм. С Бог знае какво.
Бяха застанали в четирите му върха. Липсваше само най-горния.
- Изтрийте го! Веднага! - заповяда Бренда. Имаше уплашен блясък в очите. Това накара Лиса, Теса, Алиса и Джесика моментално да го изтрият. Лена не знаеше къде се намира. Бренда падна на колене и им се ядоса осезаемо.
- Не се рисува Пентаграм за щяло и нещяло! Ние сме шест, едната щеше да отиде на кино! И откъде намерихте тази червена боя?! - това силно стресна момичетата и те веднага се засрамиха. Бренда усети това.
- Всичко е неутрализирано. Няма опасност. Сега ми кажете откъде взехте боята.
- Беше в килията на Екс. - ококорена отговори Теса. Нищо подозрително.
- Как се добрахте до нея, по дяволите?!
- Беше в бурканче на пода. И пишеше "червена". - също толкова ококорена отговори Алиса.
- Бренда. - със зачервено лице коленичи Лена.
- Какво?!
- Щяхме да говорим.
- Права си. - въздишка - Дълго време събирах информация за вас. - пауза - И накрая разбрах нещо много важно. - усмивка на човек за психиатрията - Всички познавате Райън Джонсън извън затвора. - Бренда имаше чувството, че ще започнат да припадат. - Всички сме имали връзка с Райън Джонсън. Едновременно.
Тишина. Бренда мислеше, че те знаят, и че ще се изненадат, че тя го е разбрала. Но те се изненадаха от новината, че не са били единствената. Всяка започна да гледа останалите недоверчиво. Всяка се сещаше за точно определеното време, за което ставаше дума.
Лятото на 2012.
Ето защо той винаги определяше кога ще бъдат срещите им.
- Без една. - добави Бренда.
Единствената, която дори не удостои информацията на с внимание.
- Затова пък тя показа тук своите пристрастия. - пауза - Но и тя ще го намрази след малко.
- Тя го мрази. - отсече Джеси.
- Не говори за себе си в трето лице.
Напрежението се нагнетяваше с всяка секунда. Алиса, Лиса, Лена и Теса гледаха ту едната, ту другата, като котки на тенис мач.
- Ще плати гаранцията на Ашли преди родителите ѝ. Ще избягат и ще се оженят. Ще бъдат щастливи. Докато ти гниеш в затвора.
"Не вярвай на нито една дума" каза си на ум Джес. Но после всичко се върза: разказа им история, тръгна си, върна се.
- Ще убием Райън Джонсън. - прошепна едва доловимо Бренда.
- Няма ли да го антиекзорсизираме? - попита Лена.
- Не, Лена. Ще направим по-добро нещо. Да лишим Аш и Райън от деца?
- Не, твърде е леко. Направо да им теглим по един бой. - предложи шеговито Джеси.
- А защо просто не ги разменим? - предложи Теса.
- Просто? Първо не е интересно, второ не е просто. - обяви Бренда.
- Да го убием пред очите на Ашли. - революционните думи бяха произнесени от Лиса. Всеобщо одобрение.
- Да ги разменим и да убием тялото на Ашли с душата на Райън, като по този начин Аш ще види смъртта си, но и тази на Райъм - разшири идеята Лена.
- Доста жестоко. - коментира Алиса. - Харесва ми.
- Нашите ще ме изкарат оттук, ако убием тялото.
- Не могат да те изкарат след такива престъпления.
- Значи съм навита.
- За ритуалната част ще ни трябват скъпи техни вещи. За съжаление, нямаме.
- Един на друг не вършат ли работа? - попита Теса.
- Не. - сряза я Би.
- Знам какво е. Спокойно. - обяви Джес.
- Добре. Започваме утре сутрин. - изправи се Бренда.
- Какво? - всеобщо неодобрение от страна на останалите. - Разказва ни разни интересни неща сума време и накрая казваш утре сутринта! Това не е честно! - довърши Лена.
- Повярвайте ми, трябва да сте отпочинали. Утре трябва да направим половината от нещата.
На следващия ден Бренда се запътваше към килиите на всяка от останалите затворнички, но бе изненадана от тях на разклонението на коридора. Бяха насядали в кръг, взели червената боя, ентусиазирани, и чакаха.
- Вие май сън не сте спали, за да сте тук рано. - тя още бе сънена, не бе подготвила речите си, налагаше се да импровизира, а мразеше да го прави.
- Почти си права.
- Така де, казах, че ще ви разкажа нещо много заинтригуващо, но първо ще ви задам няколко въпроса, които останаха в главата ми, след като се разделихме. - пауза - Какво мислите са случая ни?
- Идеята е фантастична, искам да отмъстя на това копеле. - най-бърза бе Джеси.
- Ти не си спала, нали? - Бренда се обърна към нея.
- Никак.
- Искам сериозни и смислени отговори. Искам да се наспите, не да будувате и да сте неадекватни утре. Кой друг е спал по-малко от 6 часа тази нощ?
Буквално гора от ръце, никой не бе спал достатъчно.
- Трябва да се свърши тая работа, но прекратяваме акцията, ако тази вечер не спите нарочно. Отивайте да поспите или поне да поспите, след няколко часа пак тук. Залогът е голям.
Всички се разотиваха, мърморейки си под носа, че реално просто не са могли да заспят.
- Спрете малко! - извика Бренда и всички станаха на паметници. Стреснати паметници.
- Какво?
- Откъде ще си намерим ценните вещи на нашите хора?
Спокойно движение.
- Мм, знам какво да вземем и откъде да го вземем. - похвали се с мазна усмивка Джеси.
- Какво е? - поинтересува се Теса.
- Дневник. Всеки ден през последните месеци пише в него. Крие го в шкафчето на бюрото си тук. Под ключ. И острилката на съкилийничката на Ашли.
- Как ще ги вземеш? - попита Бренда.
- На мен ли поверяваш тази задача? В такъв случай ще трябва да направя една мръсотия, за да взема ключа и ще трябва да си пришия джоб на гащеризона, за да скрия дневника. - почеса се по главата, за да анализира нужното. - Другото е лесно.
- Значи си имаме един ангажиран човек! - ликуваше към този момент Бренда. - Можеш ли да шиеш?
- Това ми е проблема. - усмихна се плахо Джес. - Доста непохватна съм.
- А кой може да шие?
- Общата работничка. - плъзна смях из помещението.
- Сериозно питам!
- Аз ще се оправя с джоба. - вдигна ръка Теса.
- Добре, значи напредваме. - отбеляза Алиса.
- Днес това е задачата ти за днес. Да откраднеш нещата. - Бренда извади едно листче от джоба си и скъса най-горния изписан ред, което силно озадачи останалите. Тя забеляза това.
- Оу, не мога да задраскам задачите и ги късам от листчето, нищо страшно. - обясни и останалите си отдъхнаха.
- Какво е следващото? - попита Джеси, която, изглеждаше, единствена не се страхуваше от Бренда. Втората огледа всички момичета, но накрая спря погледа си на Лиса и Лена, които си приличаха измамно много. Двете се стреснаха, но Бренда ги прекъсна с ясното "Разсъждавам", което автоматично ги наведе на мисълта, че нищо няма да им направи.
- Ето го и следващия въпрос от листчето - как ще го доведем дотук, за да си свършим работата? Гледах ви, защото няма нищо толкова съблазнително-забавно, колкото две невинни приличащи си момичета. Разбрахте накъде бия.
- Да, но не мислиш ли, че ще бъде някак неестествено, именно защото сме невинни? Откъде накъде ще решим да направим такова нещо? За капак може и да оплескаме нещата. - разкри доводите си Лена, след което Лиса кимна в съгласие.
- Според мен ще му допадне повече нещо по-близко до курва без задръжки. - Джеси показа така подкрепата си към русичките. И тя не искаше да прави това, което сама предложи, но най-малко Лена и Лиса трябваше да го правят. Всички виждаха как се движеха зъбчатите колела в главата на Бренда.
- Да, май така е най-добре. Кой ще се заеме с тая задача?
Теса доброволно вдигна ръка, при което всички, малко или много, се учудиха.
- Освен ако няма друг желаещ, аз ще се пожертвам за отбора.
Лиса и Лена я прегърнаха с благодарност.
- А кой ще доведе нея? - логичен и смислен въпрос от Джеси.
- Някой, когото тя познава. - всички погледи се фиксираха върху задалата въпроса.
- Какво, мен ли предлагате? Та аз ще я убия преди да я доведа!
- Русичките, ваша е.
- Окей.
- Алиса, Екс има ли въжета?
- Трябва да видя, но мисля, че да.
- Вземи няколко метра. Ако има тиксо, донеси го. И прибери всичко в килията ви с Теса. Съответно, Теса, чакай я в килията и не оставяйте "ценностите" без надзор. Аз ще взема два стола и ще ги прибера при себе си. Джесика, дневника и острилката трябва да са всеки момент с теб, те са най-важни.
- Може ли просто да продължим с раздаването на задачите, или с някакви други уговорки за "акцията"? - Джеси най-малко одобряваше губенето на време, затова се противеше на почивката и спането.
- Ще го направим днес. Но след около пет часа, ако ви стигнат за днешните задачи. - въпросително постави времева граница Бренда.
- Джоба става за нула време. - отчете се Теса.
- Виж, дневника... ще се опитам, но не мога да обещая. - заплетено отговори Джеси.
- А острилката?
- Фасулска работа.
- Нещата на Екс не са ни от първа нужда, но вземи каквото можеш, Алиса. Вие двете, Лиса и Лена, си измислете някакъв сценарий или де да знам... Репетирайте нещо. Сега, тръгвайте! - пришпори всички Би, като посочи изходите от помещението.
- Джеси -
Теса ще ми зашие джоба, докато взема острилката. В момента съм с нейния гащеризон, докато тя шие моя, не че някой се е закъхарил. После... ще ми трябва малко въображение, за да взема "журнала", ама това да ми беше проблема. Стигнах килията на Аш и Лор, надникнах да разбера кой е вътре. Ядец! Ашли да, но не и Лор. За жалост, сестра ми ме видя и нямах друг избор, освен да си разменя няколко думи с нея.
- Какво е станало с ръката ти, по дяволите? - изкрещях стреснато. Знаех, че си е рязала китките, но нямах представа, че така си е обезобразила ръцете. Коленичих до нея за по-театрално излъчване.
- Нима не се вижда? - злобно ме погледна тя. Права беше, тъп въпрос от моя страна.
- Как? С какво? Защо?
- Не разбра ли, че нашите ще ме вадят оттук?
- И? Не си ли щастлива?
- Не! После ще трябва да стоя при тях вечно!
- Тук ли предпочиташ да останеш?
- Щом Райън е тук, да!
- Моля?! Ама как... Защо?
- Не разбираш.
- Обясни ми и ще разбера!
- Аз го обичам, Джесика! И той ме обича!
- Да предположим, че е така. - полу-съгласяване от ния страна, последвано от извъртане на очи от нейна. - Какво ще направи той, за да ви помогне да живеете заедно? - погледна ме подозрително, разсъждавайки дали да ми отговори. Ясно и дадох да разбере, че сега и после, ще ми каже.
- Нашите ще ме вадят най-рано в петък. Служител обаче може всеки ден. Обеща, че в четвъртък заминаваме за...някъде. - къде беше това "някъде", в случай, че ги изтървем?
- Ахаа. А Лорън къде е?
- Не знам. Каза, че се връща след малко.
- Мммерси.
Ужас. Току-що ми мина през ума, че ако си пропусна шанса, нашите ще ми платят гаранцията. И оставям Бренда, Теса, Лиса, Алиса, Лена и Лорън тук. А Аш ще се измъкне.
Докато вървях като вдървена от мислите си, срещнах Лорън.
- Хей, Лор! - вдигнах ръка за поздрав.
- Хей, Джи! Какво става?
- Трябва ми острилката ти. - тя ме погледна с недоверие. Все пак последната Робинсън, на която даде острилка, си сряза ръцете. - Не, няма да правя като Аш! - отговорих на незададения въпрос.
- Добре, но утре ми я връщаш! - загрижено ме смъмри.
- Както кажеш! - съгласих се и тя ми даде само острието. Все е нещо.
Продължих напред към офиса на Райън. С главни черни букви (като душата му) беше изписано фамилното му име. Вдишах шумно и влязох. Нямаше никой, или по-скоро беше в тоалетната. Нямаше сега да крада, трябваше да видя кога не е тук и да взема резервния ключ. За щастие го открих бързо - изобщо не беше скрит, в някакво подобие на керамична чаша. Взех го така, че да не трака. На програмата пишеше "днес, 17:30-18:45". Това беше подозрително. Какво траеше толкова време? Погледнах ред надолу: "не забравяй парите". По дяволите! Мамичката му! Нямаше време за губене - неговата мисия беше днес, не утре. Без да се поколебая, скочих на шкафа и го отключих. Издърпах тъпата книжица и я притиснах към себе си. Заключих шкафчето, хвърлих ключа на мястото му и излязох.
Положението стана напечено.
Стигнах до килията на Теса.
- Зарежи джоба. Чакай ме след 3 минути в заседателната зала. Заедно с Алиса. - не я изчаках да се противи. Продължих към Бренда.
- Вземи Лена в заседателната зала. 2 минути. - даже не се опита да ми задава въпроси. Разбра по доста уплашения ми поглед, че нещо не е наред. Минах през килията на Лиса и я дръпнах за ръката към споменатата зала (просто кръстопътя на коридорите, изцапан с червена боя, нищо особено).
- Какво става тук? - попита Алиса, след като пристигнах.
- Имам основание да мисля, че ще трябва да свършим работата днес, защото май тяхната мисия ще бъде изпълнена днес, 17:30 до 18:45.
- Моля?!! Не е възможно! Всичко беше планирано! - възмути се Бренда.
- В графика му пишеше това време плюс фразата "не забравяй парите", така че смятам, че имам основателна причина.
- Значи трябва да сгъстим графика - имаме час и половина за всичко. - не бе нужно за обявяване.
- Нищо не сме направили! Как ще успеем? - паникьоса се Би.
- Вече имаме това! - с усмивка показах вещите. Всички ахнаха от облекчение.
- Джесика, помогни на Алиса за въжетата и тиксото. - заразпорежда се Бренда. - Лиса, ела с мен за столовете. Теса, надявам се вече си зарязала джоба, тръгвай да го водиш. Лена, намери я и започни да я заглавичкваш. - всички закимахме, разбрали задачите си.
Тръвайки по отговорностите си, добавих:
- Може да си тръгна оттук в петък, ако не успеем. - никой не се спря, но се четеше в погледите им. Не знам какво точно, но имаше нещо.
- Разказвач -
Джес и Алиса бягаха до кътчето на Екс, за да свършат минута по-скоро.
Екс, наричаха я така, защото още щом започнала да пие, изпивала питието на екс. Или по-скоро, защото никой не знаел нищо за нея, освен гореспоменатото, дори името ѝ.
Седеше подпряна с гръб към стената, с единия крак сгънат. Имаше ленива усмивка, означаваща "Каквото ви трябва, ще го намерите, срещу скромно заплащане." Какво беше заплащането обаче, никой не знаеше. Щом двете затворнички я видяха, веднага се скриха зад ъгъла и се смотаха.
- Какво е заплащането? - попита шепнейки Джи.
- Някой казват, че е "в натура", но аз не съм убедена.
- Ако не е "в натура", как може да е?
- Единствено да пробваме. - изстреля Алиса и замъкна другата. - Хейо, Екс! - поздрави с усмивка.
- Не ми излизай с хипи-номера. - махна с ръка Екс.
- Ще ни трябват някои неща, и се питаме как се плаща.
- Различно е за всички. За вас, ценни вещи. - отговори загадъчно Екс. Алиса погледна ръката си. На пръста си имаше едно пръстенче с фалшив скъпоценен камък. Усмихна се, щом си спомни значението му.
- Има сделка. - свали пръстена от ръката си, готова да го метне на Екс. - Дай въжето.
- Ето го. - показа го. - Дай пръстена.
- Честна размяна. - намеси се Джеси.
- Става. - съгласиха се Екс и Алиса. Тъй де, размениха нещата.
- И тиксо. Здраво тиксо.
- Ето ви. - подхвърли им тиксото. Двете се озадачиха. - Безплатно.
Двете се удивиха, но все пак се затичаха към Бренда.
- 75 минути! - изкрещя Би. - Лиса, грабвай един стол.
Четирите момичета се затичаха към ритуалната зала. По дяволите, това отне нови петнайсет минути. Поставиха столовете, нарисуваха пентаграма. И зачакаха. Вече всичко зависеше от Теса и Лена.
Чакаха, пет, десет, трийсет минути. Никой не се появяваше, а Джес вече все да се паникьосва. Чуха запалване на кола, погледнаха през прозореца и там видяха въпросната кола. Отгоре имаше плакат с надпис:
ГНИЙТЕ КУЧКИ!!!
докато в следващия момент влязоха Лена и Теса. И Лорън.
- Предателка! - изкрещя Джесика.
КРАЙ