Живот в затвора

6. Характеристики и тайни

  Райън влезе с гръм и трясък в тясната стаичка, но Чарлс изобщо не го отрази.
 - Какви глупости си приказвал из целия затвор?! - повиши тон Райън.
 - Никакви. Всичко е вярно. - отговори доволно Чарли.
 - Не се заяждай с мен!
 - Казах само на Себастиан и Кристофър. Как е разбрал целия затвор, нямам си и идея. - опита се да се отърве.
 - Слушай, Гарние! Не обвинявай никого, а си признай, че ти измисляш истории и ги разпространяваш! - връхлетя му Райън, изглеждайки като луд.
 - Сега ти слушай, Джонсън! Нямам време да се занимавам с теб! Разкарай се от тук! - изкрещя Чарли.
 - Махай се. Трябва да си напиша характеристиките. - тихо каза Райън.
 - Не съм довършил моята. Ще изчакаш.
 - Няма да те чакам. Прибирам се. - прибра си нещата в папката и излезе.
  След като се прибра, Райън седна на бюрото си, решен да свърши малко работа. Извади всички джобове от папката и ги подреди по азбучен ред. Това хич не бе лесно, тъй като вътре имаше около 120 досиета. Доволен от себе си, извади досието на Джесика, извади тетрадката, в която пишеше характеристиките и започна:
  "Затворничката се държи агресивно и не може да се контролира. Когато ѝ се задава въпрос, не отговаря, а се сопва. Когато въпроса или заключението не я устройва, се изправя и крещи против събеседника си. Отказва да промени поведението си. Обижда членове на семейството си и не зачита чуждото мнение. Препоръката ми е да посещава психиатър 3 пъти седмично."
  Преписа внимателно текста в затворническото досие на Джесика. След това реши, че е редно щом е започнал да върши работа, да я свърши докрай. Отново отвори тетрадката за характеристики и отново започна:
  "Затворничката е разсеяна. Иска да има взаимоотношения с работещите в затвора. Когато ѝ се задава въпрос, отговаря непринудено, но с упрек към членове на семейството си. Вслушва се в съвети и реагира въздържано. Дава вид на обещаващ затворник. Препоръчвам да посещава психолог 2 пъти седмично, които в последствие могат да бъдат намалени до веднъж седмично."
  Райън преписа старателно този текст в досието на Ашли, след което реши да опише преживяването си за себе си, т.е. така, че да го разбира.
  Отвори най-долното чекмедже на бюрото, където стоеше едно единствено нещо: тетрадка голям формат, 100 листа. На корицата с големи букви пишеше "ЖУРНАЛ". Това беше неговия дневник, но той възприемаше "дневник" като "пособие, което момичетата използват, когато не могат да се доверят на никого, за да записват нерешимите си проблеми, които всъщност имат много ясен изход", затова наричаше дневника си журнал, под претекста, че журнал е "пособие, в което мъжете записват спомените си, които по-късно могат да послужат като документи". Отваряше "журнала" всеки ден и описваше преживяното през деня. Правеше това вече 1 година, за което време тетрадката беше свършила и вече Райън пъхаше отзад листи. Днес трябваше да има точно 82 листа. Броеше ги всеки ден, за да бъде сигурен, че никой не е разбрал някоя "свещена" тайна.
 - 80, 81, точно 82 листа. Време е да ги препиша. - каза си Райън и преписа текста от листите в нова тетрадка. После записа днешните преживявания:
  "Днес...

мога ли просто да благодаря? благодаря ви.

"Живот в затвора" ще бъде ужасно кратка. За сметка на това после ще има поне още две-три-четири книги, докато ми свършат идеите.