Краят на училището

Втора глава (Краят на училището)... е пълно с лъжи

 - Я! Ким Йеджин! - удари яростно ръка в чина съученичката й Шин Михье, веднага след като звънеца за междучасие бе ударил. - Вярно ли е, че си изпортила Мин Шуга пред дежурния? - светлината, която пламтеше в очите й беше една от тия дето ти казва, да стоиш на страна от такива хора. Истината бе, че именно само очите можеха да дадат някаква конкретна представа за притежателката им. На външен вид тя изглеждаше като възпитано мило момиче. Беше хубава с дълга кестенява коса, чийто перфектен бретон сякаш завършваше образа й на модел за подражание. Лицето й изглеждаше прекалено перфектно, че да е истина, ето защо и в училището от доста време се носеха слухове, че още на 15 години е минала през "разкрасителната процедура" на някой пластичен хирург.

- Питат те нещо! Отговаряй! - включи се и най-добрата й приятелка Гъмджи, която сравнено с нея беше доста незабележителна: черна права коса до раменете, несполучлив опит за бретон, кръгло лице с прекалено големи бузи за него и непривлекателно раздалечени очи. Двете бяха на чело на група от хора, които смятаха, че могат да контролират училището. Бяха приели ролята си доста сериозно и ужасно си вярваха. Ето защо и смяха, че е окей да се месят в живота на останалите ученици и да им търсят сметка за какво ли не. Изглежда такъв бе и случая в момента. Явно новина за сблъсъка на Йеджин и Дайонг с Бангтан вече бе обиколил училището и сега половината от съучениците им ги гледаха гневно, докато останалата им се възхищаваха. Положението не се подобряваше и от факта, че всички бяха наясно колко много Минхье харесва Юнги. Не веднъж бе ступвала хора от бой само, защото някой й бе казал, че същия е разменил дума, поглед, а недей си Боже да е споменал, че харесва същото момче като нея. На Йеджин не й се мислеше какво щеше да последва.

- Езикът ли си глътна? - избута я грубо по рамото Минхье.

- Не я бутай! - не издържа най-накрая Дайонг. Можеше да губи ума и дума пред момчето, което харесва, но когато се стигнеше до моменти, когато някой тормози приятелката й не си мълчеше.

- О, виж кой се обади! Влюбената в Джимин. - рече подигравателно на висок глас Минхье. Думите й веднага постигнаха ефекта си, защото увереността на Дайонг се разклати и тя започна да се озърта да не би Джимин да е в стаята и да я е чул. Слава Богу не. Момчето беше мило и внимателно, но не много общително - предпочиташе да прекарва междучасията с групата си вместо в класната стая. - По-добре си мълчи, да не ида и да му кажа всичко.