Краят на училището

Четвърта глава (Краят на училището)... носи само унижения.

Телефонът на нощното шкафче на Йеджин извибрира за пореден път тази вечер, осветявайки тъмната й стая със светлината от екрана си. Тя изпъшка изморено и се обърна на другата страна в леглото си. Нямаше нужда да поглежда дисплея, за да види кой й пише съобщения в 2 през нощта. Знаеше, че е Мин Юнги - фалшивото й гадже, което много настояваше да се прави на истинско.

- Правилата са прости, - бе й казал тогава. - един месец ще се правиш на мое гадже и ще те оставя на мира.
- Защо трябва да се правя на каквото и да било? - недоумяваше тя.
- Защото съм човек с име, а откровено казано, ти си никой. Ако си мислиш, че сцената с високоговорителя беше най-унизителния момент в живота ти, изчакай да видиш какво още мога.
- Не ме е страх от теб, Юнги! Така че спри да ме заплашваш. Още утре ще кажа на всички, че това е било недоразумение. - важно му бе заявила тя.
- И колко души смяташ, че ти повярват? Замисли се - твоята дума срещу моята. Ти казваш, че никога не сме били двойка, аз казвам че си ме отхвърлила и сега разправяш на всички тази лъжлива история, с която ме нараняваш още повече. - направи посърнала физиономия, докато изричаше последното, за да покаже точно как смята да го изиграе, ако някога му се наложи да го направи. - Не знам защо е такава. Толкова ли е лошо, че някой като мен изпитва чувства към някой като нея?! - с още по-тъжен тон в гласа бе допълнил той.
- Престани. - започваше постепенно да осъзнава колко сериозен бе той в намеренията си. - На това му се казва тормоз. Чувал си за тормоз в училище, нали? Мога да кажа на класния и...
- И аз мога да кажа на Джимин за чувствата на твоята приятелка. - Йеджин още помнеше колко се бе изненадала от изказването му тогава. Зачуди се откъде ли знае. Но отново като се замислиш - цялото училище навярно знаеше и само Джимин бе в пълно неведение за това. - Ти как мислиш - би ли й харесало подобно нещо? Може би дори трябва да го помоля да говори с нея? - бе повдигнал въпросително вежда тогава, при което тя усети как почти несъзнателно бе започнала да поклаща отрицателно глава. Юнги явно бе усетил, че сплашването му работи затова побърза да се върне на основния въпрос в този случай - убеждаването й да му играе по плана. - В крайна сметка не искам нещо чак толкова сложно. Един месец. Един месец да се правиш на моя приятелка.
- И какво печелиш ти от цялата тази работа? - спомняше си колко ядосана бе докато му задаваше този въпрос. Колко много го ненавиждаше задето я въртеше на малкия си пръст. И самия факт, че бе намесил Дайонг в глупостите си я влудяваше още повече.
- Честно? - на устата му се бе появила ехидна усмивка. - Искам да страдаш. Искам за един месец да минеш през всичкото унижение на света. Защото знам, че за теб няма нищо по-лошо от това да си център на внимание, нали така? - бе се приближил толкова близо до нея, че усещаше дъха му върху лицето си. Миришеше на мента и шоколад. - Всяко междучасие да сме заедно, да се държим за ръце, да те изпращам до вас, да ти пиша СМС по средата на нощта, да излизаме през уикендите на срещи, да те... - лицето му бе на сантиметри от нейното и тя предполагаше какво щеше да последва, затова бе побързала да го изблъска от себе си.
- Не си го и помисляй. Да те виждам непрестанно, да ми държиш ръката, да отделям от времето си, за да съм с теб, дори СМС-тите ще го преживея, но само да посмееш да ме целунеш... кълна се. - почти му бе размахала юмрук пред лицето, макар както тя така и той навярно да бяха наясно, че това й действие е всичко друго само не и заплашително.
- Как очакваш хората да повярват, че си ми гадже, ако не се целуваме?
- Ами... - тя всячески опитваше да измисли оправдание. - Ще кажем, че не обичаме да парадираме с връзката ни. Не обичаме показността, затова не се целуваме пред хората... - бе се постарала да звучи колкото се може по-убедително. Още помнеше как Юнги бе извърнал глава си на една страна, гледайки я с любопитство, мъчейки се да я прецени.
- Никога не си го правила, нали? - бе изрекъл подигравателно, докато устните му се разтягаха все повече и повече в надсмешлива усмивка. - Да целунеш някого. - бе пояснил.
- Да, не съм. - не скри истината тя. Ако той бе решил, че това да е на 17 и да не е целувала никого би я накарало да се засрами по някакъв начин - дълбоко се лъжеше. - И не държа ти да си първия. Напротив - настоявам, ти ДА НЕ СИ първия. - бе усетила, че натъртва повече от необходимото на "да не си", докато го изрича, но се надяваше да му стане ясно как стоят нещата. Той обаче не бе казал нищо - стоеше и я гледаше замислено около минута. Навярно измисляше нов начин да извърти нещата, така че да стане неговата, след което отрони едва.
- Ти наистина си много страна. - сетне, връщайки гласа си към нормалните му децибели бе допълнил. - Хубаво. Без целувки. Още по-добре за мен. Тези устни не са за всеки и без това. - докато го изричаше бе направил кръг около устните си с показалец.
- Един месец. - бе го игнорирала тя. - След един месец оставяш мен и Дайонг на мира. Окей?!
- Окей.