Краят на училището

Единайсета глава("Краят на училището...") е на един час разлика

1 година по-рано

Джин се прозина сънено загледан през прозореца на автобуса. Наложи му се да стане доста рано, за да стигне от своя квартал, който беше в единият край на града  до този, който се намираше в другия му. Не стига това, ами сетне трябваше да се върне по средата на двата, за да не закъснее за училище. Днес бе първия учебен ден от 11 клас и като отговорник не можеше да си позволи да закъснее.

Честно казано никога не би си го причинил страданието да стане толкова рано, ако не ставаше дума за майка му. Тя имаше малка шивашка фирма, която набираше все повече популярност и съответно клиентите й се разрастваха. И тъй като трябваше да се съобразява с всичките, така че да не ги изгуби, един от тях я бе помолил да му достави поръчката до дома, който съответно бе в другия край на града. Майката на Джин, обаче имаше още толкова много задачи за изпълнение, че от няколко седмици в опита си да покрие всички сега бе на предела на силите си. Не се хранеше редовно и почти не спеше и това много го притесняваше. Затова и Джин доброволно предложи услугите си. Дори и сега, едва държащ очите си отворени, не съжаляваше за постъпката си. Или поне не до момента, в който две момичета от училището, към което пътуваше на обратно в момента, не се качиха в автобуса. 

Точно бе успял да достави поръчката на майка си, будейки цялото възхищение на света у клиентите й, които не пропуснаха да изразят колко са доволни и макар да си бе сложил спортната шапка с идеята никой да не го зяпа както обикновено, заради хубавите черти на лицето му, те все пак не пропуснаха да отчетат какво красиво дете има шивачката им и дори му платиха повече отколкото бе необходимо. Не остана да спори с тях, че няма нужда от това, защото знаеше пределно ясно, че накрая пак щяха да му натикат парите в ръцете, плюс ако го бе направил щеше да си изпусне автобуса, а следващия беше чак след 30 минути.  Единствената му радост бе, че тук нямаше кой да го разпознае. В училище той и приятелите му бяха доста популярни. Хората си имаха име за тях - Бангтан - Бронираната банда. Не му се щеше някой от училище да го засече на това място, пък и доколкото му бе известно нямаше ученици, които да живеят толкова далеч. Уви, утехата му трая само две спирки, когато съученичките му се качиха в автобуса. Изтръпна още като ги видя. Шансът да не знаят кой е беше почти нищожен, затова инстинктивно намести черната си спортна шапка по-плътно над очите с надежда да остане незабелязан. Откровено казано, нямаше представа кои са тези момичета. Единствената причина да знае, че са от едно училище бяха униформите, които носеха - сиви сака с тъмно сини ръкави и тъмно синя панделка на врата плюс логото на училището, разбира се и тъмно сини поли със сив кант отдолу. Момчешката униформа беше в същите цветове с тази разлика, че панталонът бе сив, а не тъмно син и саката им бяха сиви с тъмно сини ръкави, завършващи с вратовръзка. Осъзнал колко лесно разпознаваема е униформата на училището му, Джин побърза да се загърне по-плътно в есенното си яке, с надежда да я прикрие по-добре. Нямаше нужда обаче, тъй като двете момичета изобщо не го забелязваха и си говореха нещо свое си.