Краят на училището

Трета глава (Краят на училището)... ... е пълно с болни места (където да удариш)

- Йеджин, моля те! - дърпаше я за връхната дреха Дайонг, в опит да вкара приятелката си през металната порта, която бе главния вход на училището. - Ще закъснеем отново. Не искам още наказание.

- Само още малко, а? - молеше й се тя. След случката от предишния ден вече не искаше за нищо на света да се засича с Мин Юнги. Ако преди го беше раздразнила, за дето го бе злепоставила пред дежурния учител сега направо му се бе подиграла, преструвайки се на заспала. Определено нямаше да й се размине. - Трябва да съм сигурна, че няма го засека никъде.

- Е, стига де. Едва ли е толкова зле. - продължаваше да я дърпа към входа приятелката й.

- Сещаш ли се онзи път дето извика по средата на столовата, че не харесваш Джимин и всички се обърнаха? И как след това трябваше да се крием зад автомата за йогурд до края на голямото междучасие, без дори да можем да се нахраним като хората? - Дайонг кимна сковано при мисълта. - По-зле е от тогава.

- Ама... - понечи да възрази тя, но явно мисълта за конфузната ситуация й напомни колко неспасяемо бе положението тогава и ето защо спря насред изречението. - Добре де, ама не може да се криеш от него до края на училището.

- Само стой и гледай. - закани се Йеджин, сетне забеляза в далечината задаващите се от края на улицата Джимин и Юнги, които крачеха с бодра крачка към сградата и веднага се скри зад гърба на Дайонг.

- Да, стоя и гледам как се криеш зад мен. - скастри я приятелката й, мъчейки се да се откопчи от хватката й.

- Джимин също е там.

- Моля?! - изтръпна тя на свой ред. - А, аз зад кого да се скрия? - започна да се озърта наоколо, но понеже Йеджин я държеше здраво за палтото в опитите си да стои скрита зад него не можа да помръдне. Чу се звук от приближаващи стъпки и унесени в разговор гласове и ако това не бе достатъчно да подскаже на Йеджин, че хората от които се крие приближават, начинът по който тялото на приятелката й се стегна и повече не помръдна довърши картинката - дори можеше да се закълне, че точно в момента е притаила дъх и забила глава в земята в невъзможността си да реагира по друг начин.

- Yo, girls, what are you doing in here? - плътен глас ги извади от прикритието им. - You know you're blocking the path, right? - продължи с английския. Беше Ким Намджун от Бангтан - най-високият, най-некоординирания и може би единствения, който знаеше английски от групата и парадираше навсякъде в училище с него. Косата му винаги бе в причудлива форма, обикновено сресана назад, което често го правеше да прилича на нов тип изчезнал вид птица, но никой не смееше да му го каже - първо, защото той щеше да им отвърне на английски и те нямаше да знаят как да реагират, защото макар да го учеха в училище нищо не разбираха от него и второ, защото беше от "бронираните". - Will you move already?