Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔

Ден първи

.
.
.

   - Наистина все още мисля, че това не е добра идея. - констатира недоволно Хосок, взирайки се в ключовете, които брат му въртеше на показалеца си. - Не, аз знам, че това не е добра идея. Хьонг, можеше да запазиш мястото за теб и Дасом, когато малкия се роди, нали разбираш?

   - Хосок - проговори с дълбокия си глас брат му, въздъхвайки тежко. Този разговор беше провеждан прекалено много пъти. - Знаеш, че Дасом бе тази, която го предложи нали? И двамата знаем колко трудно ти е да свързваш двата края от както каза на татко, че ще се оправяш сам. - по - възрастния написа кода, вратата, отваряйки се автоматично. Двамата влязоха, оглеждайки мястото. - Завършваш последната си година след няколко месеца, след това ще си толкова зает с работата и всекидневно тичане по задачи и защитаване на идиоти, че едва ли би могъл да мислиш за дом. За това с Дасом решихме да ти подарим този.

   - Но това вече е прекалено, хьонг. - прошепна червенокосия, пристъпвайки навътре. В целия апартамент основна и единствена гама бяха цветовете зелено, черно и бяло, интериорът бе модернизиран, всеки детайл, украшение, фигурка - перфектно подредено. Хосок се оглеждаше, наслаждавайки се на естетичността на мястото. - Хьонг, наистина не мога да го приема, аз-

   Брат му въздъхна за пореден път и потупа по - младия по рамото, излизайки от хола, за да вземе куфарите. Червенокосият се сепна и бързо изтича да му помогне, все още мърморейки си под носа колко лоша идея бе. Докато пренасяха багажа на студента, той направи още няколко опити да разубеди брат си, които разбира се, завършиха с неуспех. Намджун бе наистина непреклонен, особено щом се отнасяше до решение, касаещо брат му, щастието и сигурността му.

   След няколко часа разопаковане и подреждане, Джун най - накрая бе оставил Хосок сам. По - малкия му бе предложил да остане за по кенче бира, но другия бе отказал, не защото не желаеше, а защото бе затрупан с купища документи, които трябваше да прегледа и подпише. Работата наистина изпиваше живота му. Студентът се изпъна на леглото, взимайки телефона си и провери социалните си мрежи. Славеше се с голям брой последователи и "фенове" във всяка една социална мрежа, в която се бе регистрирал. Хората го обожаваха, намираха го за неземно красив, а живота му - перфектен от естетична гледна точка. Не пропусна да качи няколко снимки, показвайки колко доволен бе от сегашното си положение, новия дом и красотата му и остави телефона на нощното шкафче, изправяйки се.

Сградата, в която се намираше бе част от няколко почти слепени една до друга кооперации, за това не се и учуди, когато гледката към града бе закрита от огромната кооперация на около пет метра по - далеч от неговата, та дори и по - малко. Жалко, помисли си момчето, въздъхвайки тъжно. Наистина обичаше гледката, която Сеул можеше да предостави.

   Хосок отвори огромната стъклена врата и излезе на терасата, усещайки как студения ноемврийски въздух удря с все сила бузите му, просмуква се в дрехите му. Бе излязъл само по бяла широка тениска и накъсаните дънки,  не очаквайки че ще бъде посрещнат от подобен кучи студ. Кръстоса ръце пред гърдите си и седна на един от столовете, заглеждайки се право на пред.

Погледът му попадна върху момче, което тъкмо поливаше цветята си. Бе облечено в дебела черна жилетка и жълта блуза, съчетани с черни дънки. Момчето вдигна глава, заглеждайки се учудено в Хосок за няколко секунди, след което му махна, червенокосия забелязвайки широката му усмивка. Отвърна на поздрава, усмихвайки се широко. Изведнъж задуха студен вятър, който удари момчето прекалено силно, карайки тялото му да изтръпне. Кожата му настръхна, косъмчетата на врата му, изправяйки се. Отгледа се, забелязвайки как черните облаци бавно започваха да скриват звездите, превещавайки дъжд. След което погледна напред, осъзнавайки че онова момче все още го гледа. Потърка ръце няколко пъти, след което влезе отново вътре, усещайки краката и ръцете си вкочанени.

   Отвори вратите на гардероба, започвайки да тършува из дрехите си нещо топло, което да облече. Явно не бе добра идея да излиза навън по тениска.