Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔

Ден Девети

.
.
.

    - Добре, какво по дяволите става? - попита Техьонг, влизайки през входната врата сякаш бе у дома си. Изтрита обувките си в ъгъла и облече чифт от чехлите, оставени на рафта, насочвайки се към хола. След него вървяха Чонгкук и Минджун, които свалиха културно обувките си и облякоха чехлите, клатейки глави отчаяно. Не че искаха да се изтъкват, просто родителите им бяха вманиачени на тема култура и обноски, с това до няква степен бе засегнало и тях.

   Техьонг връхлетя в хола, посрещнат от Адам, който само излая дружелюбно. Момчето че усмихна и се наведе, ръката му, преминавайки през меката козина няколко пъти, преди да се изправи, очите му, веднага спирайки се върху фигурата на дивана. Очите му бяха подпухнали, ирисите бяха почернели като бездна, склерата бе почервеняла. Тялото се тресеше неудържимо, люлееше се напред - назад, а плика бе стиснат силно в треперещите ръце. Техьонг помаха няколко пъти пред лицето на Хосок, ала той не отговаряше, сякаш бе хипнотизиран, в транс. След което хвана раменете му, разтръсвайки го леко, а червенокосият само вдигна глава нагоре, поглеждайки към Те. Погледът му бе празен, мрачен, лишен от живот, сякаш поглед на мъртвец, което караше тръпки да полазят по гърба на по - младия.
   В момента Хосок му приличаше на човек, изгубил всичко, на човек, сблъскал се с много, с невъзможното, непреодолимото, човек на предела на силите си. А това ужасяваше Техьонг. Защото той бе свидетел на толкова много подобни случаи, защото знаеше до какво можеше състоянието на приятеля му да доведе и това го ужасяваше. Изяждаше го от вътре. Една сълза се стече по бузата му, спомените, карайки го да застине за момент, ала той бързо се опомни и изтри очите си, насилвайки се да се усмихне. Заради Хосок.

   - Знаеш, че не мога да ти помогна ако не ми кажеш какво става. - прошепна Те, а Хосок бавно му подаде плика, другия взимайки го и бавно го отвори. Чонгкук и Минджун застанаха от двете му страни, четейки заедно с него писмото, очите и на тримата, пълнейки се с ужас. - Това.. Някаква болна шега ли е?

  Хосок поклати глава отрицателно. Господи, колко искаше да е шега, колко искаше да е просто болна шега от някое дете, живеещо на същия етаж или плод на някаква детска игра от рода на "Истина или предизвикателство." Толкова много искаше, цяла вечер насилваше сам себе си, опитваше се да повярва, ала знаеше колко нелепа не самата идея  знаеше, че това бе самото въплъщение на истината. Че човекът, стоящ зад това наистина го е направил с някаква цел. А как се надяваше умът му да греши и онзи човек, за когото си мисли да няма нищо общо със всичко това.