Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔

Ден втори

.
.
.

   Небето бе обърнато в сиви, мрачни облаци, придавайки на града тъмен, безинтересен, скучен, ала в същото време и плашещ вид. Лек, смразяващ вятър подухваше, люлееше в нежен танц клоните на дърветата, развяваше жълтите листа във всички посоки. Дребни капки роса ту спираха, ту отново започваха да се сипят, мокрейки земята, само за да спрат след секунди. Толкова натрапчив, мрачен и неприветлив изглеждаше града, бялата мъгла, спуснала се ниско над него, създавайки още по - неприветлива обстановка. Бе непоносима съботна утрин, времето караше, иначе спокойния ден, да изглежда натоварващ. Неприятен.

   Хосок отвори входната врата на кооперацията, вдишайки дълбоко. Миришеше на мокър цимент. Лека усмивка се разтля по устните му и той сложи качулката на суитшърта си, пъхайки слушалките в ушите. Имаше среща с приятелите си, но не бързаше особено. И без това тях не ги бе грижа толкова много. Запъти се спокойно към уреченото място, погледа му, спирайки се любопитно на всяка постройка, човек или по - интересен магазин. Повечето от дрехите си бе дал на благотворителен аукцион, определено имаше нужда от нови. Вниманието му бе привлечено от наистина луксозно изглеждащ магазин, дрехите на манекените, изглеждайки скъпи. Без да мисли много отвори вратата, влизайки вътре, студената атмосферата веднага се смени с топла и приятна. Касиера, красиво, младо, дългокосо момиче го поздрави и той се поклони леко с типичната усмивка на лице, продължавайки напред към секцията с блузи. Усети как погледа на момичето се задържа към него прекалено дълго и се усмихна, поклащайки глава.  Изглеждаше  му странно позната, на излизане трябваше да я попита.

   Разглеждайки една от блузите, които си бе харесал, усети ръка, която потупа рамото му и се стресна, подскачайки леко. Обърна глава на ляво, срещайки бледо лице и тъмни очи, погледа бе дружелюбен и приветлив, ала някак изтощен.

   - Да Ви помогна с нещо? - няколко секунди бяха нужни на Хосок да осъзнае кой точно стоеше пред него. Бе съседът му, момчето от предната вечер. Сега, имайки възможност да го огледа по - добре, Хосок забеляза колко всъщност бледа бе кожата му и как яркосинята му коса изпъкваше на този фон. Устните му бяха малки и бледи, извити в лека, уморена усмивка, формата на очите по - различна и някак сладка, а самите ириси - тъмни като черен шоколад. Малкият му нос бе украсен от сребриста обеца, която някак придаваше на вида му завършеност. Тялото му изглеждаше прекалено слабо, ризата, която вероятно бе най - малкия размер, все още изглеждаше голяма, запасана в черния елегантен панталон, ярко очертаващ кльощавите му крака. О, да и беше нисък. Наистина нисък. - Извинете, господине?