Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔

Ден Седми

.
.
.

  
   - Какво, ще правим? Да му кажем ли? - чернокосото момиче зададе въпроса си, чувствайки как огромна тежест притиска гърдите ѝ. Джимин надигна уморения си поглед от лицето на момчето и въздъхна тежко, ръката му за пореден път, минавайки по изострената челюст.

   - Разбира се, че не. - отговори тихо той, извивайки глава, така че да срещне погледа на жената. - Какво да му кажем? Най - добрият ми приятел е шибан преследвач и, не се плаши, ама те е нарочил?

   - Не... - отрече колебливо жената, замисляйки се за момент. Какво подобаващо обяснение можеха да дадат? Никакво, а при условие, че не знаеха намеренията на Юнги и какво бе замислила болната му глава не можеха да предприемат нищо. - Добре, няма да казваме нищо. - отвърна най - накрая тя, изкарвайки телефона от якето на момчето. - Юнги може да е всякакъв, но определено си знае границите. Не мисля, че ще му навреди. Мамка му, няма парола, това момче наред ли е?

   Джимин само поклати глава, оставяйки приятелката му да върши работата си. Вниманието му изцяло се насочи отново към спокойното лице на Хосок. Очите му бяха плътно затворени, потрепвайки съвсем леко, заради дъха на русокосия, който се блъскаше съвсем нежно в тях. Устните му бяха съвсем леко разтворени, издишвайки през тях. Гръдният му кош равномерно се нагидаше и скускаше в хинхронизиран ритъм, нито частица от тялото му не помръдваше. Спеше толкова спокойно, необозпокоявано, сякаш бе изолирал целия околен шум, бе се отдал изцяло на вътрешно спокойствие и почивка. А само при мисълта, че едва преди няколко часа точно това момче бе получило паник атака, сърцето му се свиваше на кълбо, карайки го да се разчувства до такава степен, че очите му да се напълнят със сълзи. И най - странното бе, че не знаеше нищо за него, освен името му и факта, че бе наистина известен, а изпитваше чувство на задълженост. Сякаш негов дълг бе да помогне на момчето. Отърсвайки се от мислите си, решил че няма време за тях, Джимин погледна към приятелката си, която тъкмо прибираше телефона на Хосок обратно в джоба на якето му. Тя надигна глава, кимайки му с лека усмивка на лице, а той разбра намека, връщайки вниманието си отново към Хосок. Бе като метален стик, хетеросексуален до мозъка на костите си, ала Господи, не можеше да отрече колко привлекателен Хосок всъщност бе с рижавата си коса, леко продълговатото лице, бледочервените пухкави устни и големите мигли. Кожата му не бе съвсем бледа като на призрак, цвета ѝ бе малко по - тъмен, продаваш на момчето естествен и в същото време сладък вид. Бе висок. Не прекалено, ала все пак по - висок от Джимин, който неслучайно се славеше с титлата "палечко", тъй като не бе сред най - високите модели. Мисълта за прякора го накара да се засмее тихо и той продължи да се наслаждава на външния вид на Хосок. На друго място, при други обстоятелства би го сметнал за свой колега, актьор или идол, соло изпълнител или член на група. Никога не би предположил, че това е обикновено момче, вероятно студент, който реално няма нищо общо с изкуството.