Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔

Ден Дванадесети¦Финал

   Отваряйки вратата на апартамента си, Юнги бе посрещнат от мигновеното включване на лампите, които се активираха със сензорно движение. Влезе навътре с обувките, приканвайки Хосок да направи същото и колкото и неудобно да се чувстваше, червенокосият уважи желанието му и продължи по коридора, следвайки другия. Юнги влезе в хола и взе дистанционно от масичката и пусна телевизора, а Хосок се настани на дивана, оглеждайки мястото. Къщата на Юнги бе изумителна. Модернизирана с фютуристичен стил, в типичните елегантни цветове - черно и бяло. Изглеждаше сякаш апартамент от бъдещето, ала в същото време в крак със съвременните тенденции. Невероятно контрастна комбинация, която изглеждаше съвършено, сякаш с поглед едновременно в настоящето и бъдещето. Хосок наистина харесваше тази концепция.

   - Нещо за пиене? - предложи Юнги от кухнята, а Хосок му отвърна отрицателно, което накара Юнги да изцътка с език недоволно, изкарвайки няколко портокала от хладилника. Знаеше, че гостът му бе огромен фен на плодовите салати с екзотични плодове.

   Докато Юнги се оправяше в кухнята, червенокосият се изправи от дивана, закрачвайки към стената в дясно от него. На нея бяха окачени няколко рафта със снимки, а той взе една от тях, заглеждайки се внимателно. Рамката бе изключително Стара, а снимката черно - бяла и леко намачкана. За това той се вгледа по - добре, успявайки да различи двете фигури. Едната от тях със сигурност бе Юнги, доста слаба и ниска, а тази бележита усмивка, която просто бе запазената му марка нямаше как да бъде сбъркана. Докато другото момче бе по - пълничко, малко по - високо, а усмивката му бе заменена от намръщена гримаса, която бе толкова сладка, че Хосок просто искаше да ощипе пухкавите му бузки. Който и да бе, приличаше на онези сладки бебета, чиито клипчета често качват в Instagram, и вида му накара усмивка да се разтлее по устните на Хосок. Снимката изглеждаше толкова стара, ала вероятно бе и също толкова скъпоценна за Юнги. Синекосият излезе от кухнята скоро и постави безшумно чинията с плодове на масичката, надигайки глава. Лукава усмивка украси устните му, знаеше какво точно да прави, как да го направи. Всяка една бъдеща крачка и действие бяха предначертани, всяка стъпка бе премерена, всяка дума премислена. Бе прекарал дни обмисляйки всичко отново и отново, бе положил толкова много усилия, бе използвал толкова много връзки, бе вложил цялата си сила и свободно време в този момент, в този решаващ момент, криещ в себе си толкова ценности за него. Щеше да се сдобие с нещо съвършено, щеше да притежава нещо съвършено, нещо, което щеше да бъде само негово, което нямаше да споделя с никого другиго. Хосок. Юнги щеше да притежава Хосок и само мисълта за това караше сърцето му да забие силно, сякаш някой скачаше върху него с цялата си сила, устата му пресъхваше, а ръцете му започваха да треперят. Лявото му око заиграваше в нервен тик, а дъхът му засядаше в гърлото, притиснат от вълнение, от нетърпение.