Amaranthine | myg×jhs ( КФФ2017) ✔

Ден трети

 
. 
.
.

   - Казвам ти Чонгкук, ще откача тук. - продума Хосок веднага щом приятеля му вдигна.

   Червенокосото момче бе седнало на един от столовете на балкона, завил се плътно с одеало, докато гризеше нервно кожичката на нокътя си. Първата му нощ в апартамента бе изпълнена с ужасяващи кошмари, чести пробуждания и гняв от невъзможността да заспи, които го доведоха до силно главоболие и крайна умора. От другата страна на линията се чу дълбока въздишка, която значеше само, че Чонгкук едва се въздържаше да не избухне. Приятелството им наистина бе силно, спор нямаше в това, ала бе и честно, градящо се само на истини, шеги, хапливи коментари или сексуални намеци, които само те си разбираха. А честността между двамата бе колкото и полезна, толкова и брутална. Хосок последва примера му, въздъхвайки и той, чувствайки как напрежението го затиска под огромна вълна от чувства.

   - Хосок, не мисля че...

   - Не, кълна се! - почти извика червенокосия, вдишайки дълбоко през нося си. Студения въздух раздра гърлото му неприятно, кашлица, откъсвайки се от него. - Тук съм само от един ден, а самотата вече ме притиска. Не мога да спя, сънувах кошмари, пробуждах се толкова много пъти. Буквално съм спал около час, а след около два започват лекциите ми, кълна се... аз...

   - Хосок, за Бога, успокой се! - процеди Чонгкук през зъби, ала Хосок знаеше, че не бе ядосан. - Вземи си куче? - предложи момчето, след което се засмя. Червенокосият веднага разбра намека му. - Защо не си вземеш Адам от дома на баща си? Той е твой, подарихме ти го за осемнайстия рожден ден. Кажи на Намджун да ти го донесе или иди и го прибери. Поне ще видиш племенника си. - предложи Чонгкук, засмивайки се на думите му, а Хосок сбръчи вежди недоволно, въпреки че приятеля му не можеше да го види.

   - Суйон е още в корема на майка си, какво й има за гледане? - отвърна по - големия, забелязвайки как същото момче - Юнги, излиза на терасата също с телефон в ръце. Сви се на стола, свеждайки глава, в момента нямаше желание да говори с никого, освен с Кук. - Между другото вчера видях Ари да работи в един магазин. Защо не ми каза, че се е върнала?

   Чонгкук не отговори за известно време. Хосок чу отваряне на бутилка, последвано от звучно преглъщане, след което звука от удрянето на клавиатурата. Чонгкук учеше за криминален патолог, което значеше дузини знания от всички области, всекидневни есета и тонове курсови работи, много по - изтощаващи от тези на адвоката. Баща му, господин Чон се славеше с титлата най - добър хирург в Корея, спечелил осем награди в тази област за осем поредни години. Мъжът притежаваше трите най - добри болници в цялата страна, бе разпрострял пипалата си навсякъде из Южна Корея, дори отвъд, всеки знаеше името му. Чонгкук умираше да се занимава с патология, но знаеше, че все някога трябваше да наследи делото на баща си и да седне на трона, с което честно казано нямаше проблем. Но това значеше двойно повече учене и безсъние.
   От друга страна бащата на Хосок бе министър на външните работи. Господин Чонг бе уважаван от всички заради "чистия живот", който показваше пред света и добрите решение, които караше колегите си да взимат за доброто на страната. Там обаче нещата бяха по - сложни, защото работата му зависеше главно от избора на народа и той реално нямаше какво да остави на по - младия си син, освен огромно наследство. Старият Чонг преди години бил един от най - справедливите съдии в столицата, останал в паметта на хората като човекът, тикнал в затвора принцът на огромната подземна  наркомрежа, отказвайки с лека ръка подкуп от три милиона долара и приемайки със същата ръка заплахи от хора, сподобни да избият половината население на Китай за по - малко от двадесет минути. А Хосок бе тръгнал именно по стъпките му, чувствайки се горд с безвъзмездното дело на баща си.