Sex Slave |Taekook |Спряна

•Chapter 20•

"Ч-чонгкуки..?"

Вратата се отвори, дори трясна в стената, минавайки на милиметри от лицето на Техьонг, който изглеждаше изцеден от живота. Лигата му се бе стекла от лицето, очите стояха едвам отворени, синините около и на скулите му вече се бяха издули и стояха на червеникаво сини петна, от които докоснеш ли ги болката те хваща на секундата. Езикът му стоеше навънка и леко извит надолу, а по него имаше следи от семенна течност, която той отказваше да преглътне. Дупето му биваше бичувано като роб от силните плесници на Югьом, който продължаваше безмислостно да чука хлапето, готово да припадне почти веднага от умора и претоварване.

- Югьом, кучи син такъв! Ела ми! - секунда след изказа на тези думи момчето, едва не оставил г-н Ким без врата, млъкна и погледна задушаващото се момче в очите, едва не пораждайки в съзнанието му знак за опасност и тревога, може би дори и сигнал, че трябва да бяга, макар и да нямаше как. - Доходите на фирмата ти са се увеличили с двадесет и осем процента! Само пак да си посмял да промениш схемата за изработката на жилищни сгради , ще ти счупя врата, простак!

- Брат ми.. В момента съм малко зает, както очевидно виждаш. - за секунда Югьом спря с тласъците и обърна изцяло вниманието си към по-големият си брат, който най-спокойно мина покрай тях и се подпря на стената, преглеждайки някои от документите, които бе донесъл, за да докаже, че новите планове относно строежите в околността вече са с проценти по-големи, което по-простичко казано значеше повече пари и покупки на секс играчки и роби, с които Югьом да се занимава и да увеличава броят на изнасилените.

Нямаше как да не се спомене разочарованието в очите на Техьонг. За момент си представи как всичките тези мъки ще свършат, как повече няма да бъде насилван, как ..как отново ще бъде в прегръдките на Чон, ще го успокоява, вероятно дори целува, след което думите "тук съм, вече всичко е наред" щяха да бъдат шепнени тихичко и бавно в близост до ушите му, ала уви трябваше да издържи още, още и вероятно още много преди Кук да дойде и да му помогне. Кой знае колко щеше да е това, колко щеше да е дълго това чакане..

- Е, виждам с това момче се забавлявате, аз ще ви оставям тогава.

Техьонг потръпна, буквално вече беше загубил разсъдъка си. Правеше отчаяни мерки да се измъкне от хватката на доминиращия зад себе си, но ръката около вратът му се стегна още по-силно, след което Те вече изцяло остана без въздух и припадна за броени секунди на земята, вече изцеден от всичкото това, от целия груб секс, на който бе подложен. Силите му не успяха да издържат, предадоха са изцяло на тези на Югьом.

- А, той припадна.

Г-н Ким махна членът си от дупката на мъника, извади вибратора и го спря, оставяйки го някъде отстрани двамата и нахлузи дънкито си, оставяйки Те полу гол и припаднал на земята. Без да се интересува дали ще се оправи или не той го придърпа към себе си и го повдигна, носейки го към дивана. "Ама че досада." помисли си, хвърляйки го най-безцеремонно.

- Е, братко - момчето, досега подпиращо се на стената се надигна леко и застана до по-малкото си братче, разрошвайки го за косата - Хайде да хапнем нещо, аз черпя!

- Хайде! - потвърди - И без това не съм ял нищо от снощи. Това е такава досада..

----

Късния следобед. Югьом още не се е прибрал, а Те все още стоеше като труп на дивана, състоянието му се бе подобрило от нищото, затова и сега спеше дълбоко, макар и трудно поемайки си нужната доза кислород, за да подпомогне на организма да се задвижи нормално.

- Техьонг, ой, Т-ТеТе, събуди с-се.. - нежно гласче, трепнещо всеки път щом каже името на дечкото, започна да се чува все по-често и по-често след близо деветчасовата надгробна тишина - Техьонг, моля т-те..

Сълзи, капещи неспирно, капещи като порой на килима, треперещи ръце, обхванали талията на затворилото очи момче, думи - заекващи, объркани, уплашени и разстроени не спираха да повтарят "Техьонг, Техьонг, събуди се, събуди се..", умът - объркан, сякаш тайфун от емоции бе връхлетял и малкото подредено офисче накрая се превърна в една разхвърлена стая с разпръснати навсякъде листи, моливи, химикали и документи. Момчето, крещящо това рядко срещано име се опита да направи изкуствено дишане, дори направи и сърдечен масаж, защото въздухът, който Ким си поемаше едва се усещаше как бива поеман и издишван. Нуждаеше се от още. Нуждаеше се от помощ, грижи, любов и най-важното - Чон Чонгкук.

- Г-г-господарю..?