Sex Slave |Taekook |Спряна

•Chapter 21•

Очите и на двамата блестяха, трепнеха, пускаха сълза след сълза, не спираха да се гледат, сякаш нищо друго нямаше толкова голямо значение. Чувстваха се като току що излезли от тъмницата - мрака и самотата, която те обгъщат с едно огромно черно наметало, прибирайки те в малката, но в същото време дълбока сфера на стреса и депресията, момента, в който разбираш колко е важен един даден човек, дори и семейство (ако така можеше да се нарече връзката между момчетата, макар и в действителност да бе в кратък период).

Една голяма ръка, трепереща, студена, но и едновременно изпълнена с топлина, мина покрай двете бузки на Те, избърсвайки сълзите с палец, макар и да си беше чисто неизбежно. Те се насъбираха отново, отново и отново, падаха на земята и тялото на мъника, правейки мънички петънца от вода.

Болка. Една пронизваща като кол, забит в сърцето болка обгърна цялото тяло на Техьонг, който се опита да се изправи от положението, в което стоеше в момента. Искаше да прегърне брюнета, стоящ пред мътния му, очевидно заради сълзите, поглед.

"Чонгкуки" тялото му не успя да се надигне, заради това и отново целия тупна на леглото. Толкова искаше тази прегръдка, че чак не се бе усетил как още стои със широко разтрорени гъце, готови да бъдат обгърнати "Искам да ме прегърнеш, моля те. Побързай. Направи го.."

Все едно прочел мислите му Чонгкук се надвеси над Техьонги, ръцете му внимателно и бавно обгърнаха рамената му, тялото му моментанлно се залепи до това на мъника, все едно двамата бяха един положителен и един отрицателен магнит. Съчетаха се в една дълга прегръдка, която и двамата желаеха.

- Чонгкуки.. С-съжалявам, не иск-ках това да се случва..

- Шшт, млъкни. - Чон хвана косата на Те, погали я, разроши я и след това го целуна няколко пъти острани врата, където нямаше следа от синина или някаква раничка. Не искаше да го ранява допълнително. Отлично знаеше какво му бе направил Югьом, но реши да си премълчи, за да не кара Те да плаче - Нека просто се приберем, оке? Ще се погрижа за раните ти, ще ти помогна с каквото е нужно, но не искам да плачеш, не искам да се чувстваш виновен, защото не си. Ти си моето малко сладко ролце, за  което трябва да се погрижа~.

Мъника сведе глава и я зарови в гърдите на господарят си. Тази мека топлина, мирисът на един от най-скъпите мъжки парфюми в света, това невероятно усещане на  сигурност, все едно си у дома. Обичаше, не, обожаваше го.

- Искам вкъщи, искам при теб.. Нека се приберем..

"Слушам и изпълнявам!" каза Чонгкуки, внимателно вземайки дечкото на ръце, след което се изправи и тръгна към изхода, носейки го тип булчинската. "По пътя искам да си поспиш и да не се тревожиш, всичко лошо вече свърши."

Техьонг го послуша и малко по малко клепачите му се поддаваха на нуждата за поне един спокоен сън. Чонгкуки беше тук, неговото докосване, миризма, топлина и нежност, целият. Не беше лъжа, не  беше и халюцинация - Чонгкук го държеше, прегръщаше го, плака с него, сподели болката, усещаше страхът, усещаше как ТеТе се нуждае от него.

Нима това бе любовта? Нуждата да има някой до теб? 

- Ало? Темин? - по пътя Кук звънна на един от приятелите си, който работеше в една малка и скромна болница, намираща се на близо пет или най-много десет минутки от домът му - Моля те, ела в нас, нуждая се от помощ.. Югьом този път прекали, Техьонг в момента едва диша, целия е в синини и рани, боли го..

От обратната връзка се чу едно "след малко идвам, само остави момчето да полегне и му донеси чаша билков чай, за да се поуспокои." и след това връзката прекъсна.

Кук си отдъхна, вече малко по-спокоен, че има шанс момчето му да се оправи и всичко да е наред. Югьом определено нямаше да остане жив след това, всичко беше въпрос на време да го пребие, за да може да усети какво е причинил на Техьонги и на него включително.

Войната едва сега започваше.

------------------------------------------------------
DEANSEXUAL | ThisLadyRoar
Искаха да ги зарадвам, затова ето каква глупост написах за няма и 50 минути ♡♡♡
Все пак сори за грешки и до нови срещи ♡♡♡