Sex Slave |Taekook |Спряна

•Chapter 12•

Югьом и Чонгкук почти бяха привършили с подписването на новите договори, че чак не усетиха кога минаха цели три часа от започването им. Малко преди края на първия час от четвъртия етаж започнаха да се чуват всякакви звуци от рода на крещене, умоляване, гърчове от болка и пъхтене. Техьонг наистина се забавляваше.

Така де, умираше бавно от бебешките ръчички на Сънджи..

Дребосъка наистина измъчи гръбнака на шеснадесет годишното момче, използва го като какво ли не - яздене, тропане с крачета отгоре му, влак за пренасяне на плюшени мечета и патета, най-просто казано, двамата Ким изобщо не скучаеха.

- Дий конче! Към страната и отвъд! - изписука мъника, дърпайки Те за косата - Нека слезем при тати и батко Куки!

"Сатана..?" започна наум Те, гледайки със сълзи в очите към тавана "Ако бях при теб, дали щеше да се държиш по-мило..?"

- Казах да отидем при тати! - Сънджи ритна младото момче в ребрата, след което грубо го стисна за косата, карайки Те да извика от непростима болка. Телцето му бе слабо, което допълнително улесняваше болката да се усети повече и гръдния му кош, ама че беля.

- Добре, добре! Само млъкни, не мога да те трая!

Техьонг въздъхна, поразмърда краката си и с бавни стъпки отиде към стълбището, което най-вероятно щеше да го накара наистина да мине през ада. Стълбите бяха с червен килим, освен това бяха под лек наклон, което значеше, че ще има пребити хора рано или късно заради него.

"Искам да убия господарят си.."

Преждевременно Чонгкук се бе изпънал на дивана и си почиваше с една отворена книга над лицето. Изглеждаше като ученик, изтощен от живота и домашните по математика.

Югьом стоеше и проверяваше банковата си сметка, след което изцъка с уста и се хвана за брадичката, обмисляйки да спре да купува наргилета за Бекхьон, Ъну, Донхюк и Зико. Накратко, те струваха цяло състояние, а това не се отразяваше много добре на Мьон.

След приблизително десет минути, изсипани с мъка, пот, нерви и натъртени места, Техьонг вече беше на първия етаж, воден на каишка от Сънджи все едно бе кученце с рокличка или, за да бъдем по-точни - мейд унинформа.

- Колелната ме болят.. - измрънка Те, след което подаде жален поглед към дивана, на който се бе излежал Чонгкук. - Искам някой да ми ги лекуваа! - изказа се малко по-силно, за да бъде чут.