Sex Slave |Taekook |Спряна

•Chapter 22•

- Те, събуди сее - гласът на Чонгкуки преминаваше от лявото към дясното ушенце на мъника, призовавайки го да измънка и да притвори съвсем леко очички - Бебее, всичко е наред, вече си в беопасност при Куки хьоонг.

Бавно и едвам успешно Техьонг отвори очите си, първото нещо, което погледът му бе зърнал бе надвеселият се Чонгкук, който го милваше по лицето и го гледаше по непознатия за него начин - мил, грижовен, дори и разтревожен до особено голяма степен. Да, тези очи, тези леко оформили се сълзи мъника не ги разпознаваше, не разчиташе емоцията в тях, бяха му непознати. Библиотеката в ума му, която имаше запаметена веки един поглед, съзрение и държание в момента не функционираше, не разпознаваше доброто от лошото, затова и веднага предпие мисълта, че Кук е на път да се развика или и той да го удари така, както правеше Югьом.

Чон пък от друга перспектива далеч беше от тази небивалица, ако трябва да бъдем точни.

Малкия брюнет сви ръце, образувайки хикс. Така показваше, че проявява защита от удари. Това остави Кук доста объркан, затова и не предприе никаква мярка."В момента сигурно е с покачен адреналин?" попита се наум, леко сбръчквайки вежди.

Техьонг не искаше да се остави толкова лесно, щеше да се бори за свободата си (макар и чисто перспективно това си беше пълна глупост, защото си личеше, че той е направо светлинни години по-слаб от двамата господа, които така усърдно си играеха с психиката му...и тялото).

- Не ме докосвай! - изкрещя, подтискайки не малкото желание Кук да го прегърне, ако може дори и целуне. - Омърсен съм.. Не заслужавам да бъда обгрижван..

- Бебе, какви ги говориш?

Брюнета, неосъзнавайки колко унижен се чувства Техьонги, се опита да го хване за китките с цел да го погледне чисто и право в очните ябълки.

Довел съм един доктор, който ще ти помогне, за бога. Защо толкова упорстваш?

"Чонгкук, тук ли си?" един медно дрезгав глас се чу от входната врата, която малко по малко се открехваше назад "Боже, остави момчето да почива, господии!"

Кук веднага се надигна от Техьонг и погледна приятелят си с този познат за всички ни поглед, който говореше колко неловко може да изглежда един човек, когато някой разбере нещата погрешно. Неловкост.

- Така де, моля те, погрижи се за Техьонги..

- Ще те помоля да прибегнеш до магазиина и да вземеш вода, малко плодове и някакви солети.

Брюнета кимна и излезе бегом от домът си, остави Темин сам с боящият се от игли Техьонг. "Нали н-няма да ме наранявате?" попита плахо мъника, опитвайки се да се надигне от легналото си ( и нека признаем умряло) положение.

Темин не каза нищо, единствено застана до брюнета, помагайки му да стане и да си свали ризата, и панатлона заедно с бельото. Няма да изключвам малкия детайл, че Ким хич не беше кротък. Буйнстваше, опитваше се да крещи за помощ, ала накрая докторът предприе мярката да му запуши устата и да каже тихичко "не се тревожи, няма да правя нищо нередно, ще те излекуам", след което макар и не много с добър поглед ТеТе се успокои и застана мирно на дивана.

- Разширени зенници, следи от душене и удари от ръка. Има хапано по гръдния кош, ръцете и гърба, устните са насинени, гърлото е пресъхнало, анусът е разширен, което малко ще ти попречи да ходиш и да сядаш без без да те заболи.

Малко преди Темин да завърши изречението си Чонгкук се бе върнал с пълна до горе торба и няколко големи бутилки под ръка. "Как е положението?" попита и остави приборите на порцелановата масичка.

- Може и много по-добре, но засега ще му предпиша хапчета, за всеки случай антидепресаннти, но ще те помоля да му ги дадеш ако се влоши, разбра ли?

- Чисто и ясно.

- Страхотно. Сега вземи една от бутилките с вода и ми помогни да разтворим лекарството, за да не му щипе толкова когато става и сяда.

"Н-не ме докосвай.."

"Не смей да ме пипаш.."

"По дяволите, не ме пипайте там!"

Техьонг се разбунтува вероятно вече за трети път. С рязък и неочакван подскок той се изправи и грабна дрехите си, нахслузвайки ги без да се сети, че тениската му е наобратно. - Не искам да ме докосвате, омърсен съм, не искам да ме докосвате..

- Виж, Техьонг, ще бъда принуден да те продам на някой друг. Съжалявам..

------------------------------------------------------
Абе преебах историята :'D Не, че преди не е ставало с всяка една история, но здраве да е :D
Сори за правописни или пунктуационни грешки, не съм проверявала <3

Дано не съм се забавила много с ъпдейта, в момента в Бургас има кпоп парти и аз щот нямам живот решех да ъпдейтна докато стоя и гъча солети xD Надявам се да не правя главите скучни, че от това най-много се опасявам :")

Чао и до нови срещи <3