Sex Slave |Taekook |Спряна

•Chapter 23•

"Виж, Техьонг, ще бъда принуден да те продам на някой друг.. Съжалявам."

Тези така тежки за Кук думи едва не разкъсаха съзнанието му. Дали трябваше да постъпи правилно, дали трябваше да обмисли ситуацията? Щеше да бъде нечовешко ако остави шестнадесет годишното  момче просто ей така, то било на улицата или в някой пансион.

Темин упорито се опитваше да промие раните на младия Те. По цялото му кльощаво телце имаше лепенки, превръзки, бинтове, дори и следи от този така болезнено щипещ йод. В същото време Куки се върна с две бутилки вода в ръка, размишляващ и леко отнесен от вихъра. "Дали е редно да му го причиня?", питаше се.

- Ей, амиго - лекарят подхвърли една дребнава шегичка, колкото да привлече вниманието на разсеяното момче - Ако искаш приятелчето ти да оздравее възможно най-скоро, ела тук и ми помогни. Мъника иска да бъде успокоен, колкото и да не го показва. Затова си доведи мърлявия задник, Чонгкук.

Едно бавно, почти ръмжащо и недоволно охване премина през устните на Чонгкуки преди да обърне посоката от кухнята към хола. Продуктите, стоящи в торбичката бяха небрежно захвърлени на малката масичка до дивана, върху който стоеше и Техьонги. Брюнета погледна първоначалният си господар и премигна многократно, накрая образувайки този молещ се като тъжно кутренце поглед. Искаше нещо от Чонгкуки, искаше да му даде любов, искаше да го гушне, искаше да го целуне, ала уви нямаже нужният кураж, за да помоли. Можеше да се каже, че нещата се делят петдесет на петдесет - или да, или не.

- Ч-чонгкук-ки . . . Страх ме е . .

- От какво те е страх, бебенце? Югьом повече няма да те закача, защо се страхуваш толкова?

Малчото не обели и дума повече, Темин замлъкна и след очевидната едноминутна мълчанка той извика старият си другар в една от многото стаи, опитвайки се да държи нормалният си и спокоен тон. Макар и да искаше да вразуми Чонгкуки, той се успокои и облегла на стената.

- Ти малоумен ли си? - изрече през зъби - Момчето е до толкова уплашено, че чак не може да те помоли за една проста прегръдка! Чонгкук, съветвам те, ако искаш да опазиш момчето по-добре внимавай, защото накрая ти ще си патиш, разбра ли?

Чон остана омаян от тонът на Лий. Не очакваше да му се държи конско, ни най-малко дори и лекция как трябвало да пази Техьонги. Почувства се гузен почти на момента, очите му се свиха, а някъде измежду зенницата и ириса се бе оформило малко кълбенце проблясъче, после още едно, трето, четвърто, накрая разбирайки, че от очите му капят сълзи, минавайки през бузите, треперещите устни и брадичката, падайки свободно и безгрижно върху обувките и медно кестенявият паркет.

- Темин, с-страх ме е..! - изрече, заеквайки - Имам чувството, че не трябва да го пускам, че трябва всеки ден да му доказвам колко го ценя, да го прегръщам ... и.. и...

- Нарича се любов, кокосова главице. Обичаш го, това е.

- Обичам? Н-не, това е невъзможно. Никога не съм изпитвал обич към някого, това... не го разбирам?

- Ако това ще те успокои, Техьонг е по-различен. За него любовта си е любов, не му е нужен някакъв етикет. А ти ако успееш да си изпълниш задълженията към него, кой знае, ще си имаш гадже, може дори съпруг някой ден.

От думите Чон се изчерви около нослето и сведе глава, търкайки го засрамено. "Да го защитя, казваш?" попита с децибел по-дълбок от обикновеното.

Темин се усмихна, потупа приятелят си по гърба няколко пъти и му разроши косата, разведрявайки го. "Всичко ще бъде наред само ако си до него в този така тежък момент!"

След малкият им разговор те излязоха от стаята и се върнаха обратно в хора, виждайки заспалият ТеТе, сгушил се между декоративните възглавнички на дивана. Кук не изпусна шансът си да направи една-две снимчици, след което благодари на Темин и го изпрати до входа на вратата.

След всичко това Кук и Те отново бяха заедно, самички и без никакви натрапници, пречещи им на момента.

- Толкова искам да те прегърна в този момент. Точно като някакво завито рулце си, божке..

Кук въздъхна, огледа стаята и без да изчаква се втурна към спалнята си, вземайки одеяло, две големи и пухкави възглавници, и дистанционното, което управляваше стайната температура. След взетите материали той се върна при дечкото, давайки му едната възглавница. Брюнетът увеличи температурата, за да може стаята хубаво да се стопли и легна до мъника, прегръщайки го и завивайки ги двамата с одеялото.

- Техьонг, приятни сънища.

------------------------------------------------------
Най-после я написах тая суха глава, пуу -.-' честно нямах желание да пиша, ама току виж стана работата :'D Такамм извинявам се за грешки и за огромното ми забавяне, дано не съм ви убила от чакане :') <3