Sex Slave |Taekook |Спряна

•Chapter 18•

Рано сутрин.

Навън валеше пороен дъжд, времето се застуди като че ли за секунди, хората, които разхождаха кучетата си, бяха навън за капка свеж градски въздух, на по кафе, закуска или просто ходейки на и по работа започнаха да бягат по домовете си или под входа на някой блок, за да се скрият от ужасния дъжд, който скоро време щеше да се превърне в буря.

Чонгкук се бе събудил в ужасно мърляво състояние, чувстваше как махмурлука го удря в главата както чука - метала. От изкривено и неудобно спане вратът му се поддаваше на болката, от която той можеше да стои само от към лявата страна, косата му стоеше вдигната и разпръсната по всякакъв начин поради постоянното въргаляне по възглавниците, а очите - кърваво червени, липса на сън може би?

- Техьонг.. Трябва да събудя ТеТе.. - следван от едно мрънкане под носа Чон влезе в банята да извърши сутрешната си рутина, след което мина покрай кухнята, за да си направи лекарство против махмурлука, защото усещаше как главата му ще гръмне скоро време, а допълнително и на това не искаше Техьонг да го вижда по такъв отвратителен начин.

|•|•|•|•|

- Вече е сутрин. - брюнета се обърна от към страната на прозореца и премигна бавно, навлажнявайки малко изсъхналите си устни - Навън вали. Чонгкуки.. Къде си..?

Те направи малко опит да се изправи, но щом го направи усети нещо неприятно около себе си, нещо, което накараха малки тръпчици да минат по ръцете му. След случката снощи момчето не можеше да мръдне, всяка една секунда се чувстваше все едно го порят отзад, не, че до някаква степен не се бе случило да бъде отворен.

Накрая от толкова несполучателни опита да се изправи, Техьонг накрая падна от леглото, посрещайки паркета с лице и един кървясал от удара нос. Леко ръмжене излезе като знак, че го е заболял и присви крака в знак на болка и неудобство.

- По дяволите, млъквай.. - Югьом се обърна към страната на Техьонг, който се бе надигнал от земята. - Досаден си!

- Боли мее..

- Не ме интересува, ще свикнеш.

По-големия разтърка очи, след което последва една огромна прозявка. За момент всичко изглеждаше спокойно, че Югьом няма да му посяга повече, но след като очите му съзряха огромното петно от кръв по чаршафите и одеялото той моментално се развика и стана от леглото, отивайки до свилия се в ъгъла, уплашен Те.
Един силен плесник по лицето, един удар по скулите и ритник в корема, Техьонг отново плачеше, отново бе с насинено лице за кой ли не пореден път.

Дали случката с предния му господар не се преповтаря? Целия побой, синини, дните, които бяха изпълнени с глад и самота, затворен в едно помещение, използван за чистене, готвене и използване за садиски нужди.. Всичко ли се повтаряше? Нима отново щеше да бъде един нищожен обект на тормоз и нужди за кръв?

- Ако пак направиш подобно нещо, заклевам се.. - Ким бе прекъснат.

- Н-но Вие с-сте виновен за т-това.. - мъника едва проговори, ръцете му трепереха и стояха във защитна форма, колкото да се предпази поне малко от побоя, който му бе нанесен, чувстваше се толкова слаб и . - Аз не и-исках да бъда и-изнасилен..

- При мен няма искам или не искам. Щом кажа нещо - то се прави. Точка по въпроса.

След грубото си изказване Югьом тръгна отново да посяга на малчото, ала уви телефонът му, за щастие на ТеТе, звънна, което значеше или, че има работа с фирмите, или защото Чонгкук се е усетил и в момента е толкова бесен, че чак вените, правещи буквата "V" са се появили на челото му.

За щастие на единия и нещастие на другия на отсрещната линия стоеше женски, мек, нежен глас, говорещ за това как е възможно фирмата да пробие напред и да се развие. Югьом се усмихна и погледна към малчото, казвайки на жената "ах, какъв късмет!".

След двуминутния разговор доминиращия хвърли телефона към леглото си, погледна Техьонг и една малка дяволска усмивчица заигра на лицето му. Искаше Те, а какво по-добро от сутрешен секс и малко болка?

Ръцете на по-малкия бяха хванати с лявата на Югьом, която продължи да се надига и надига, накрая след което младия Ким не можеше да стъпи на земята. Стоеше точно на милиметри, пръстите му играеха в опит да я настигне, ала успех нямаше.

Лицето - милиметри от устните на г-н Ким, дъхът и на двамата се удряше в другия. Единия - нечакаш, нетърпелив, желаещ да нападне и забиващ се в очите и носът, докато в другия се усещаше накъсване, трепот, очакване на най-лошото, страх и едвам леко усетно си намираше местенце около вратът, а по-точно - адамовата ябълка.

- Кой сега е твоето татенце~?

- Ю-Югьом е моето т-татенце..

------------------------------------------------------
Ох дано не съм се забавила с ъпдейта, страшно много съжалявам за грешки, изобщо не съм проверявала >~<

О МАЙ ГОД ОТНОВО БЛАГОДАРЯ, ЧЕ СТЕ НОМИНИРАЛИ ТАЗИ ИСТОРИЯ В The Glass Awards ... Това... Уха, не го очаквах, Благодаря Ви <3333