Усещах неговата болка.
И сърцата ни биеха в такт. Удряше в ляво,високо.
Не спираше,
нанасяше удари пак и пак..
И за молитви нямаше време.
Нямаше кой да ги чуе,
да изслуша изповедта ми,кратка беше.
Нямаше кой да ме чуе..
Вслушвах се в тишината.
Беше красива.
И отново напираше болка неукротима.
Защо просто някой не я спре.
Искам да утихне,
дори за момент.
Неутолима жажда за щастие напираше вътре във мене.
Ала потушаваше я мигом оная болка,дето растеше.
Що за живот е това?
Без щастие,само сълзи и тъга.
Самотата настъпваше нощем.
Преглъщах бавно,със спомени се давех още.
И плачех,нямаше кой да ме чуе.
Тишината беше красива,изпепеляваше всичко отвътре..
-Е.И.
YOU ARE READING
Fear
PoetryЗа моите мисли и чувства - нещо интригуващо,нещо скучно,нещо ново,едновременно стандартно и нестандартно.Вмъквайки се в рамките, ги разчупва. Но нека бъдем честни - това са клишета,просто някак по-различни.. /За обичта и още нещо../
