Връщам се.
Връщам се непрестанно.
Там,където има болка. Там,където има щастие.
Връщам се на бряг, на който съм се спирала прекалено много пъти.
И той е болезнено познат, а в същото време - толкова непознат...
И те обичам отново.
И отново, и отново.
Защото...всъщност не знам защо. Наранена съм, а съм толкова щастлива.
И те обичам...
И отново боли...
А приказката е към края си. Прочитам последните й страници...
Но след време..обичай отново. Живей. Обичай себе си..Отново. Обещай..
Направи го за мен...
-Е.И.
/С много болка и любов..../
YOU ARE READING
Fear
PoetryЗа моите мисли и чувства - нещо интригуващо,нещо скучно,нещо ново,едновременно стандартно и нестандартно.Вмъквайки се в рамките, ги разчупва. Но нека бъдем честни - това са клишета,просто някак по-различни.. /За обичта и още нещо../
