Fear

《▪》

И дори когато сълзите често преливаха бента на душата ми,аз все още мислех за теб. Мислех за теб.. За плътните ти устни и често споменавах колко обичам да ги целувам. Мислех за аромата ти и как заспивах вечер пристисната в гърдите ти. Усещах ритъма на сърцето ти.

А някога то биеше за мен. Биеше с ритъма,в който и моето го правеше.

Можех да чета мислите ти,беше прозрачен. Поглеждах в очите ти и там откривах всеки страх,всяка мисъл,която езикът ти умело спотаява и задържа надълбоко в гърлото.

Забули всяка мисъл,всяко чувство, всеки трепет. Покри ги с черна забрадка и ги закъта надълбоко. И какво ще правиш,когато сърцето и очите ти започнат да крещят онова,което си оставил в себе си? Защо вече не изричаш всичко,което душата ти отпраща към езика?

И кога отново ще погалиш онази част от моята душа..онази дълбоко пазена за теб? Кога отново ще изречеш "красива си" и ще вложиш най-силните чувства в теб, изричайки "обичам те"?

И все още ли вярваш в нас? Вярваш ли в бъдещето помежду ни? Или се отказа вече?

Не те ли боли,когато спотаяваш чувствата си? Когато носиш маска? Не те ли боли? Не те ли уморява да казваш "добре съм"?

Предай се! Предай се и отново ми покажи пътя към себе си! Аз ще бъда там,до теб,готова да те поема в ръцете си,когато си най-безпомощен..

Предай се и спри да се бунтуваш срещу любовта ни..предай се и ела при мен..ела да те обичам..

-Е.И.