Fear

《●》

Тя беше изкушение.
Дърпаше страстно от цигарата си и разпалено говореше с мъжете. За мъжки неща. Футбол, жени и коли.
Псуваше често и лесно би се объркал, че срещу теб не седи жена, ако съдеше по маниерите ѝ.

Знаеше как да обича. Помагаше на хората и не рядко плачеше, щом затвореше вратата на дома си и останеше сама.
Тя беше жена, която причиняваше земетресения в света на другите с присъствието си. Не че го искаше. Обаче около нея се разнасяше толкова силна енергия и така стабилно стоеше на краката си, че по-слабите не можеха да приемат да виждат такъв човек пред себе си.

Зад гърба си имаше хиляди провали, несподелени любови, падения и силна тъга. А тая жена така се радваше на живота, че никога не би си помислил, че нещо лошо някога ѝ се бе случило.
Толкова я болеше, а тя така се бе пристрастила към болката.

Тя мечтаеше и вярваше с цялото си сърце. Бореше се с несправедливата съдба. Бореше се със себе си.
Бе толкова млада, а така добре беше изваяла себе си.. Красотата на обвивката ѝ заслепяваше, а душата ѝ беше дялана сякаш през последните хиляда години. Беше я изпипала до последния детайл.
..или поне така изглеждаше..

Тая жена знаеше, че не е перфектна и не това я разтройваше. Тя не бленуваше да бъде перфектна. От себе си искаше единствено да не се предава. Това целеше. И тя не просто оцеляваше, тя живееше живота си пълноценно.

Няма как да не я обикнеш.. още щом я зърнеш за първи път, завладява мислите ти. Вечер, преди да заспиш, копнееш да целуваш кожата ѝ и да я любиш страстно. А сутрин, когато се събудиш, искаш просто да е до теб. Изпитваш неистова нужда да пиете кафето си заедно и да си говорите за незначителни неща..но да бъде до теб.

Тя често ще чупи чашите и чиниите в дома ти, но после със същата страст, с която ги е разрушила, ще те гледа в очите. Ще ти се извини и ще те обича дори по-силно от преди.

Наясно е къде е поставена границата. Силно отстоява позицията си и знае кога трябва да се оттегли от спора. Знае кога е дошъл момента да те напусне - веднага щом се опиташ да събориш бента на душата ѝ. И е непреклонна в решенията си. Винаги знае какво е правилно за самата нея.

Тя знае как да те поправи, така че да разбереш грешката си, но да не останеш обиден от думите ѝ. И никога не натрапва вината в очите ти.
Тя е като есенен полъх на вятъра. Навява ти чувство на носталгия, понякога дори тъга. Но е готова да те посрещне в прегръдките си и да те излекува.

Тя обича силно и се бори. Не се предава, макар понякога да ѝ се иска. Татуировките по тялото ѝ са отпечатък от миналото, който я прави по-силна.
И все пак, тя ще допуши цигарата си и ще се оттегли деликатно от разговора. После ще се извини за постъпката си, но ще тръгне обратно по пътя към дома си.

А ти едва ли ще я видиш повече. Но така ще ти се иска.. Тая жена оставя по нещо от себе си на всеки един, до когото е имала досег. И ще я обичаш дори да си я виждал само веднъж през живота си.

А тя ще обича живота. И ще го живее както прецени за правилно.
Ще запали нова цигара и ще започне друг разказ. Със същата страст, с която е разказвала и на теб. Но ти няма да бъдеш там, за да чуеш историята ѝ. Нито ще бъдеш там, за да я обичаш. Освен ако тя не ти го позволи.

А повярвай ми, ще се молиш на съдбата да ви срещне отново, когато тя пали следващата си цигара..

-Е.И.