Паля цигара.
Нощта е самотна. Отново.
Чувам само глухия тътен на тишината.
Нейде по тая земя майка притиска в обятията си дете и тихо припява песен. На мене ми пее луната.
Вече твърде съм се пристрастила към никотина и душата ми плаче.
Не че съм зависима от тая отвтрат, паля цигара след цигара, поддържайки глухотата на гласа си, но душата не спира да говори. А аз все се надявам че ще заглуша думите й.
Задава въпроси, чийто отговори още търся. Отново и отново..
И не намирам. Нито отговорите, нито себе си..
Ще изкачам да се наплаче.
Мама тихо припява песен...
-Е.И.
ESTÁS LEYENDO
Fear
PoesíaЗа моите мисли и чувства - нещо интригуващо,нещо скучно,нещо ново,едновременно стандартно и нестандартно.Вмъквайки се в рамките, ги разчупва. Но нека бъдем честни - това са клишета,просто някак по-различни.. /За обичта и още нещо../
