Не чуваш ли виковете ми? Воплите,породени от упора на тежката болка? Не чуваш ли стенанията на измъчената ми душа? Оная мъченица,дето плени,окова и пороби.. Не ме ли чуваш? Защо мълчиш?
Страхуваш ли се? Затова мълчиш,нали? Какво поражда страховете ти? Болката? Може би дори аз?
Мислиш ли за мен? Твоята душа запамети ли образа ми така,както моята запамети твоя? И често ли мислиш за мен? Пишеш ли съобщения,които изтриваш?
Аз ще помълча,докато душата ми скърби. Ще я кърпя кротко,нека твоята бленува. Защо вече не обиждаш и ругаеш? Умори ли се? Защото клепачите ми натежават вече. Уморих се..от живота и от тебе.
Е.И.
__________________________________
ESTÁS LEYENDO
Fear
PoesíaЗа моите мисли и чувства - нещо интригуващо,нещо скучно,нещо ново,едновременно стандартно и нестандартно.Вмъквайки се в рамките, ги разчупва. Но нека бъдем честни - това са клишета,просто някак по-различни.. /За обичта и още нещо../
