Началото идва с края и краят идва с началото.
Крещи..
Чувам силен трясък. Счупено стъкло.
Не, не стъкло. Душата е.
Оглеждам се. Празнота.
В мене и в сърцето.
Премазана съм. Сама затиснах себе си. Душата си.
Леглото ми е твърдо. Като камък.
И студено. Като лед.
Обичам. Като тебе.
Самотно е. Там има самотно дете.
Ти го виждаш. Света.
Аз виждам празно поле.
Мама. Обич и надежда.
И ме боли. Много ме боли вече.
Нощем. Плаче душата.
Студено е. И самотно. Счупено е. Не стъкло, душата ми е.
-Е.И.
VOUS LISEZ
Fear
PoésieЗа моите мисли и чувства - нещо интригуващо,нещо скучно,нещо ново,едновременно стандартно и нестандартно.Вмъквайки се в рамките, ги разчупва. Но нека бъдем честни - това са клишета,просто някак по-различни.. /За обичта и още нещо../
